О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т. дело 578/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр. второ ГПК и е образувано по частна жалба на “Ж” ООД, гр. В. срещу определение № 436 от 3.07.2009г. по ч.т.д.453/2009г. на Върховния касационен съд, състав на второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 154 от 30.06.2009г., постановено по ч.гр.дело №272/2009г. на Великотърновския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на иск в полза на Н. Й. П. по иска му по чл.125, ал.3 ТЗ срещу касатора. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради наличие на очевидно противоречие в мотивите на определението в изводите му за съществуване на процесуална пречка за разглеждане на частната касационна жалба. Твърди, че в т.6 на ТР№1/2001г. на ВКС не се открива отричане на правото на частно касационно обжалване срещу или на определения на въззивен съд, който за първи път се произнасяне по молба за допускане на обезпечение, след като е била оставена без уважение от първоинстанционния съд.
Ответникът Н. Й. П. не взема становище по изложените в частната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Това са определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с което се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК не попадат в кръга на визираните по – горе определения, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Определението, с което съдът се произнася по молба по чл.389 или по чл.390 ГПК е определение, което подлежи на обжалване пред въззивния съд на основание чл. 396, ал.1 ГПК – т.е. по силата на закона. По И. контрол се изчерпва с произнасянето на въззивния съд по частната жалба. На касационен контрол ще подлежи само определението на въззивния съд, когато е сезиран за първи път във въззивното производство с молба за допускане обезпечение по чл.389 ГПК/ чл. 274, ал.2 във връзка с чл.396 ГПК/. В този смисъл е даденото в т.6 на ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС разрешение по обжалваемостта на определенията по допускане на обезпечението, съобразено от състава на ВКС, ТК в обжалваното определение с оглед на съществуващата аналогия в разпоредбите на чл. 396, ал.1 ГПК и чл.315, ал.1 ГПК/отм/. Следователно, както правилно е прието от състава на ВКС, ТК с произнасянето на Великотърновския апелативен съд по частната жалба е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
В заключение частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като съобразено с ГПК ще следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №436 от 3.07.2009г. по ч.т.д.453/2009г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: