4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 23.11.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА гр. дело № 4537/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Д. Р., Р. Р. К. и И. Р. К., всичките от [населено място], чрез адв. Т. Б., срещу решение № 101 от 19.05.2014 г. по възз. гр. д. № 82/2015 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 122 от 15.01.2015 г. по гр. д. № 884/2014 г. на Районен съд-Кърджали, с което е допуснато да се извърши делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 40909.128.198 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с обща площ 591 кв. м., с административен адрес: [населено място],[жк], който е идентичен с имот с пл. № 116 в кв. 17 по плана на [населено място], окр. Кърджалийски, с площ от 555 кв. м., описан в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 101, том I, дело № 217/1986 г., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и приземен със застроена площ от 70 кв.м., включваща два самостоятелно обособени обекта – имоти с идентификатори № 40909.128.198.1 и № 40909.128.198.2 с обща застроена площ 69 кв. м., представляващи еднофамилна сграда и състояща се от три стаи, баня и коридор (салон) в приземния етаж и две стаи и коридор (салон) на етажа, предмет на нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 101, том I, дело № 217/1986г., при съседи на ПИ: 40909.128.197; 40909.128.196; 40909.128.255; 40909.128.130, и 40909.128.199, между Ш. Д. А., Х. Д. Р., Р. Р. И. и К. Р. И., при дялове: 1/3 ид.ч. за съделителя Ш. Д. А., 1/3 ид.ч. за съделителя Х. Д. Р. и по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите Р. Р. И. и К. Р. И..
Поддържат се доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите са се позовали на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК във връзка със следния формулиран въпрос: съсобственикът, който черпи права от наследствено правоприемство, когато се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, придобита на същото основание, трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да се докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС и респективно какви са действията, които приема, че обективират намерението му да владее чуждата идеална част и отблъскват владението на друг съсобственик (сънаследник). Твърдят, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация Ш. Д. А. е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Д. Г., в който излага становище, че подадената касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Претендира разноски за правна защита.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за делба на процесните имоти, при следните дялове: 1/3 ид.ч. за съделителя Ш. Д. А., 1/3 ид.ч. за съделителя Х. Д. Р. и по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите Р. Р. И. и К. Р. И., въззивният съд е приел за недоказано направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на Р. Р. И. и К. Р. И.. Окръжен съд – Кърджали е посочил, че за да бъде основателно направеното възражение е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин, че в претендирания период страните са упражнявали фактическа власт върху имота, като са го владяли като свой, както и че осъществяваното от тях владение е било явно. Приел е, че наследникът, който се позовава на придобивна давност, следва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е владял частите на сънаследниците си, като промяната на намерението следва да намери външна изява чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на всички сънаследници и чрез които сънаследникът отрича техните права. Окръжен съд-Кърджали изрично е посочил, че презумпцията на чл. 69 ЗС се смята за опровергана в случаите, в които фактическата власт върху вещта е придобита на правно основание, от което черпят права и останалите съсобственици и в тежест на този, който се позова на изтекла придобивна давност е да докаже, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Съдът е посочил, че в процесния случай правното основание за упражняване на фактическа власт върху имота е наследяването му от страните, а вътрешните отношения между сънаследниците се уреждат по правилата на чл. 31 ЗС. Направил е извод, че сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ, има качеството държател на правата на останалите сънаследници и за да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяване чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението му за своене и отричане правата на останалите сънаследници върху вещта. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че действията по извършване на ремонти, подобряването на имота, ползването на целия имот не могат да се приемат като достатъчно основание за установяване на владение върху частите на другите съсобственици. Посочил е, че отказът да се допуснат останалите съсобственици и отказът да се даде ключ може да се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене на имота като правна защита на имота, защита от фактически посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти. Доколкото такива обстоятелства не са установени от събраните доказателства, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираният въпрос е разрешен от въззивния съд съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1/2012 от 06.08. 2012 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
Следва да се подчертае, че съгласно възприетото в цитираното тълкувателно решение, в случай, че съсобственикът се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Изводът на въззивния съд, че осъществяването на това придобивно основание не е доказано, се обосновава и с установеното с гласни доказателства, че ответниците не са установили фактическа власт върху целия имот. Ищецът е ползвал една стая в къщата, която му е била предоставена приживе от наследодателя Д. К., негов баща и на това не са се противопоставили съсобствениците, претендиращи да са владяли целия имот за себе си.
При извършената проверката не се установи да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на касационното производство искането на ответника по него за присъждане на направените разноски е основателно. От представения договор за правна помощ сключен на 21.07.2015 г. с адв. Д. Г. от АК-К. се установява, че те възлизат на сумата 350 лв. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят тази сума на ответника по касация по касация Ш. Д. А..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 19.05.2014 г. по въззивно гр. д. № 82/2015 г. на окръжен съд К..
ОСЪЖДА Х. Д. Р. с ЕГН [ЕГН], Р. Р. К. с ЕГН [ЕГН] и И. Р. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Ш. Д. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. А, ап. 32 сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: