1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 25.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4587/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 1.08. 2012 г. по гр.д.№600/2011 г. на районен съд- М., потвърдено с решение от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 328/ 2012 г. на окръжен съд- М. е отхвърлен иск за делба на едно дворно място с жилищна сграда и две селскостопански сгради в [населено място], предявен от Н. Ц. Т. против З. К. Б.. По отношение делбата на един гараж в същото дворно място производството по делото е прекратено, тъй като този обект не е включен в исковата молба.
Ищцата Н. Ц. Т. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, като твърди, че то е постановено в нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като излага доводи, че произнасянето от страна на ВКС по въпроса за приложението на чл.33, ал.1 ЗС в случаите, когато съсобственик е прехвърлил идеалната си част от имота на трето лице срещу задължение за гледане и издръжка, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, като не е спорно, че по време на брака са придобили в режим на съпружеска имуществена общност дворно място в с.Г.Д. и са го застроили с жилищна и стопански сгради. Бракът е прекратен през 1993 г., а през 2004 г. с нот.акт № 137/ 7.04.2004 г. ответникът прехвърлил своята ? ид.ч. от съсобствения имот на трето лице- Л. П. С., срещу задължение за гледане и издръжка. Ищцата, в качеството на съсобственик, е поддържала тезата, че този договор е нищожен на основание чл.33, ал.1 ЗС, тъй като ответникът не й предложил да изкупи частта му от имота. Твърди освен това, че нормата на чл.33, ал.1 ЗС следва да намери приложение не само при обикновена продажба, а и при прехвърляне чрез алеаторен договор. Във връзка с това е формулирала и правния въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Това основание се свърза с липсата на съдебна практика по даден правен въпрос или с необходимостта същата да бъде коригирана- ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, със съответна обосновка за наличието на тези предпоставки. В настоящия случай по приложението на чл.33 ЗС има формирана обилна и трайна съдебна практика, която е в смисъл, че неспазването на изискването да се предложи на съсобственика да изкупи частта на другия съсобственик, не води до нищожност на извършеното разпореждане, а се касае само за една възможност, а от друга страна, че тази възможност може да се използва само когато разпореждането е станало чрез възмездна сделка /продажба/, но не и когато прехвърлянето е извършено с оглед личността на приобретателя, какъвто е случаят при алеаторните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В този смисъл са обобщаващите разяснения за характера на иска по чл.33, ал.2 ЗС, дадени в ТР № 5/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, а също и р. № 318 от 5.05.1999 г. по гр. д. № 109/99 г., II г. о., р. № 1515 от 28.07.2003 г. по гр. д. № 1266/2002 г., IV г. о., ТР № 50/ 1.06.1956 г. на ОСГК и др.
Отделна е хипотезата когато, с цел да се възстанови състоянието на съсобственост, самата сделка на разпореждане се атакува като нищожна на някое от основанията по чл.26 ЗЗД, но в случая ищцата не е избрала този способ за защита.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 328/ 2012 г. на окръжен съд- М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: