1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 26.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети юни юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 398 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място], област Русе против Решение № 245 от 03.10.2013г. по в.т.д.№ 228/2013г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението № 75 от 24.04.2013г. по т.д.№ 336/2012г. на ОС Русе. Първоинстанционният съд е обявил за недействителни, на основание чл.647,т.6 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/ сделките, с които длъжникът е продал на [фирма] поточна линия за метални сандвич панели, 6 бр.машини размотвачка и абкант табло по фактури № 2233/21.05.2010г.,№ 2234/24.05.2010г. и № 2235/25.05.2010г. на обща стойност 156 960лв.
Касаторът се позовава на основанията по т.1,т.2 и т.3 на чл.281 ГПК. Поддържа, че решението е недопустимо като постановено от незаконен състав поради допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.22,ал.2 ГПК- съдията докладчик в първоинстанционното производство не се е отстранил от разглеждането на спора, нито се произнесъл по направеното искане за отвод, независимо от наличието на предпоставките за отвеждане – през 2004г. бил защитник на трета страна в съдебни производства, в които участвали [фирма] и управителят М. С.. Основание за отвод било налице и поради осъществено от докладчика процесуално представителство на заинтересовано от настоящия спор трето лице – кредитора [фирма]. Позоваването на недопустимост на решението е основано на твърдение за липса на правен интерес на синдика, тъй като не е установен такъв за кредиторите на длъжника, а вземането на единствения кредитор е обезпечено със залог по реда на ЗОЗ. Изложени са и подробни съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни са поставени следните въпроси: 1/ Липсата на произнасяне по направено искане за отвод на съда води до нищожност или неправилност на съдебното решение, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 351 от 12.12.2011г. по гр.д.№ 497/2010г. на ВКС, 2г.о. и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на възприетото в Решение по гр.д.№ 699/2013г. на ОС Добрич; 2/ Налице ли е основание за отвеждане на съдията-докладчик в случай, че същият е бил адвокат-пълномощник на кредитор в несъстоятелността; 3/ Налице ли е основание да отвеждане на съдията-докладчик в случай, че е бил адвокат-пълномощник на ответната страна по спор с длъжника в друго производство; 4/ Следва ли съдът по своя почин да спре производството по делото до произнасянето на Конституционния съд по допуснато разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 5/ Допустимо ли е алтернативното съединяване на искове по чл.647,ал.1 ТЗ и длъжен ли е съдът да разгледа исковете по поредността на тяхното предявяване; 6/ В доказателствена тежест на ищеца ли е да установи кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ; 7/ Следва ли определената от съда правна квалификация да е идентична с постановения „петитум“ /?/ на решението. Поддържаната допълнителна предпоставка по въпроси №№ 2-6 е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК
Постъпил е писмен отговор от синдика на [фирма]/н/ с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Становище от първия ответник-длъжника [фирма]/н/ не е депозирано.
На 01.10.2012г. синдикът на „Б. [фирма] /н/ е предявил иск срещу длъжника, представляван от управителя М. Н. С. и [фирма], представляван от управителя Н. С. С. за признаване за установено на основание чл.647,т.3 или чл.647,т.7 ТЗ недействителността на сключените сделки за продажба на активи на длъжника по три фактури от май 2010г. поради нееквивалентност на престациите, сключени със свързано с длъжника лице и увреждащи кредиторите. Безспорно е, че производството по несъстоятелност е открито на 29.02.2012г., по молба на длъжника от 21.10.2011г., за начална дата на неплатежоспособността е определена 23.07.2011г. В отговора на исковата молба длъжникът е направил особено искане за отвод на съдията-докладчик, който бил пълномощник на [фирма] /в ликвидация/ в съдебни производства през 2004г. срещу [фирма] и М. С. в качеството му на физическо лице. По това искане съдията-докладчик не се е произнесъл. С молба от 25.03.2013г. и в съдебно заседание на 26.03.2013г. синдикът, позовавайки се на измененията на ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ е посочил, че атакуваните сделки на основание старата редакция на чл.647,т.7 ТЗ, попадат в приложното поле на действаща редакция на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ и това е поддържаното основание за недействителността им, тъй като те са сключени в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, спазена е и действащата разпоредба на чл.649,ал.1 ТЗ-искът е предявен от синдика в едногодишен срок от откриване на производството. Посочил е, че с оглед действаща редакция на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ сделката се явява извършена по-рано от датата на неплатежоспособността, поради което фактическият състав не е изпълнен, но искът не е оттеглен. С изрично определение окръжният съд е приел, че поддържаният иск е този, основан на фактическия състав на новата разпоредба на „чл.647,ал.6 ТЗ“. Въззивната инстанция изцяло е споделила мотивите на окръжния съд за допустимостта и доказаността на поддържаното основание-чл.647,ал.1,т.6 ТЗ за недействителност на сделките: че цената на която са продадени активи на дружеството е 156 960лв. при действителна справедлива цена, установена от приетата експертиза- 173 905лв; че извършвайки сделките длъжникът се е лишил фактически от цялото си имущество и не е останало такова, което да може да бъде осребрено за удовлетворяване на кредиторите му, а постъпилите парични средства не са използвани за дейността на търговеца, а са изплатени на съдружниците като върнати парични вноски. Прието е, че е прехвърлянето на СМЦ е осъществено в полза на дружество, в което съдружникът и управител на дружеството-длъжник М. С., е съдружник със своя баща. Мотивирано е, че неизползването на получените средства за дейността на [фирма] за инвестиране или погасяване на задължения води до увреждане на кредиторите – намалено е имуществото, което би послужило за тяхното удовлетворяване. Обсъдено е, че не са ангажирани доказателства в масата на несъстоятелността да има други активи, за да се опровергае увреждащият характер на сделката. Апелативният съд е приел за неоснователни възраженията на въззивника [фирма] във връзка с поискания в първоинстанционното производство отвод на докладчика, по съображения, че не са наведени доводи за допуснати от съда процесуални нарушения при събиране на доказателства и упражняване на процесуални права, а пропускът на съда да се произнесе по искането не опорочава съдебното решение.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Няма основание за преценка за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, поради което и няма основание за допускане на касационното обжалване за извършване на такава проверка-служебно дължима от съда на основание т.1, изр.последно, предложение последно на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС
Твърдението за отсъствие на правен интерес също не може да обуслови приложното поле на касационното обжалване. Въззивната инстанция се е произнесла по този довод и е посочила, че с разпоредбата на чл.649 ТЗ законодателят е предоставил в изрична компетентност на синдика правото да предяви исковете по чл.647 ТЗ, изхождайки от неговите правомощия по чл.658 ТЗ, поради което отделно обосноваване на правен интерес от предявяване на конститутивния отменителен иск не е необходимо. Правен въпрос относим към тези правни аргументи, не е поставен.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване по първите три въпроса, основани на непроизнасяне от първоинстанционния съд по искане за отстраняване по реда на чл.22,ал.2 ГПК. По тях е формирана задължителна съдебна практика, с която изводите на въззивната инстанция са съобразени / Решение № 505 по гр.д.№ 1590/2010г. на ІV г.о. и Решение № 120 по гр.д.№ 1333/10 на ІІІ г.о./, съгласно която постановеното по делото решение не е нищожно и не е недопустимо. В този смисъл е и цитираното от касатора решение на ІІ г.о.
Вторият въпрос е и некоректно поставен, тъй като касаторът не е сезирал първоинстанционния съд-съдът който единствено би бил компетентен да се произнесе по искането за отвод, основано на твърдение, че решаващият орган е бил „представител на кредитор в несъстоятелността“. Това е довод е наведен във въззивната жалба и без посочване на конкретни доказателства.
Четвъртият въпрос намира ясен отговор в разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.6 ГПК. Несъобразяването на съда с текста на закона би могло да представлява процесуално нарушение-основание за касационно обжалване, ако бъде преценено като съществено, но не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Поставянето на въпроса като правен проблем е изцяло формално, тъй като искането за установяване на противоконституционност /на пар.14,ал.1 в частта „искови производства за попълване масата на несъстоятелността” и изцяло на пар.14,ал.2 и пар.15 ПЗР на ЗИД на ТЗ -ДВ бр.20/2013/ е отхвърлено с Решение № 4 от 11.03.2014г. на КС.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по петия поставен въпрос, тъй като няма процесуална норма, която да ограничава възможността исковете, основани на различните фактически състави на чл.647,ал.1 ТЗ да бъдат обективно съединени. В случая разглеждането от съда на иска по чл.647,ал.1,т.6 ГПК е резултат на диспозитивното начало в процеса и сезирането му с надлежно направено в хода на производството от синдика уточнение на поддържания като главен иск.
Въззивният съд не само че не е отрекъл, но обстойно е мотивирал, че доказателствените задължения на синдика при иск по чл. 647,ал.1,т.6 ТЗ обхващат установяването на елементите на фактическия състав на този отменителен иск. Поради това е изключено допускането на касационното обжалване по шестия поставен въпрос. Несъгласието на касатора с изложените от въззивния съд правни аргументи за основателност на предявения иск, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Допусната от първоинстанционния съд техническа грешка при посочване в мотивите на решението на правната квалификация по чл.“647,ал.6 ТЗ“, вместо коректно отразената в диспозитива „чл.647,т.6 ТЗ“ също не обосновава възможността да бъде допуснато касационното обжалване. Последното е факултативна възможност за контрол на въззивните решения.
Поради изложеното, и на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 245 от 03.10.2013г. по в.т.д.№ 228/2013г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.