1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 28.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2239/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Ц. Д. А. и Ю. Ц. М. чрез процесуалния пълномощник адв. Ст. И. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 1861 от 19.03.2018г. въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 23 от 13.02.2018г. по гр.д.№ 512/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение № 668/21.07.2017 год. по гр.д. № 413/2015г. на Добричкия районен съд в обжалваните пред него части по допускане на делбата и е решил делото по същество като е отхвърлил предявеният от Ц. Д. А. и Ю. Ц. М. срещу [фирма] – [населено място], Д. Д. Р., [фирма] [населено място] и Община – [населено място] иск за делба на самостоятелни обекти в сгради 1 и 2, построени в имот с идентификатор 7264.625.383 в [населено място], изградени като хотелски комплекс .
Въззивният съд е приел, че сградата, в която се намират имотите, предмет на делбата, не е построена в имот, който е съсобствен между ищците и ответниците [фирма], Д. Д. Р., [фирма] и [община]. При одобряването на подробния устройствен план, УПИ ХІІ кв.15 е отреден за поземлен имот с идентификатор 7264.625.383, включващ и 72кв.м. от имота на ищците, заснет с идентификатор 7264.625.382. След проведено производство по чл. 54 ал.2 ЗКИР тази площ от 72 кв.м. е заснета като самостоятелен имот 7264.625.9559. В резултат на грешката в кадастралната основа при одобряването на подробните устройствени планове, при действието на които е разрешено, осъществено и въведено в експлоатация строителството в УПИ ХІІ, то е реализирано отчасти върху имот, собственост на ищците. Независимо от това, според въззивния съд липсва основание за признаване на съсобственост на основание чл. 92 ЗС, тъй като подобрението не е построено в съсобствен имот, а различни негови части попадат в два съседни имота като в имота на ищците, заснет с № 7264.625.9559 попадат около 11 кв.м. от сградата. Прието е, че в тази хипотеза са приложими разпоредбите на чл.97 и чл.98 от ЗС и построеното е изцяло придобито от собствениците на имот с идентификатор пл. № 7264.625.383, в който ищците не притежават право на собственост.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос дали е ограничен въззивният съд от оплакванията в жалбата, защото обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС. Ищците са извели своето право на собственост на идеална част от делбените имоти от правилото на приращението, обосновано с факта, че част от сградата, в която се намират обектите на делбата, попада в имот, който е тяхна собственост. Разпоредбите на ЗС, регламентиращи способите за придобиване на собственост, включително по приращение, преработване и присъединяване, са императивни, съдът е длъжен да ги съобрази, независимо от това дали някоя от страните се е позовала на тях. Въззивният съд също е длъжен да ги приложи, независимо от доводите в жалбата съгласно ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. Отделно от това следва да се посочи, че Добричкият окръжен съд е бил сезиран с две самостоятелни въззивни жалби – от [фирма] и Д. Д. Р. и от [фирма]. В жалбата на [фирма] се съдържат доводи за приложението на чл. 98 ЗС и тъй като в делбата съсобствениците са задължителни другари, съдът е бил длъжен да постанови еднакво решение по въпроса за съсобствеността по отношение на всички.
Вторият правен въпрос, дали е обусловено при всички случаи приложението на правилото чл. 92 ЗС от изискване построеното в чужд имот да отговаря на строителните правила и норми и квалификацията му като самостоятелен обект, не е обуславящ за делото. Въззивният съд е приел, че спорът между страните за това дали е налице съсобственост, не се разрешава от правилото на чл. 92 ЗС, защото сградата, в която се намират делбените имоти не попада в съсобствен имот, а в имоти на различни собственици. В тази хипотеза, аналогично на суперфициарната собственост, правният статут на частта от постройката, попадаща в имота на ищците е в зависимост от това дали тя представлява самостоятелен обект или е налице хипотезата на чл. 97 ЗС – присъединяване към главната вещ и направените в този смисъл изводи са съобразени с практиката на ВКС– срв. решение № 173 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на ВКС I г. о. и цитираните в него други решения на ВКС. ТР 3/2016г. на ВКС, ОСГК , на което се позовават касаторите, не е относимо към разглеждания случай, тъй като в него не се разглежда приложението на разпоредбите на чл. 92 и 97 ЗС, а е дадено разрешение на въпроса дали е нищожен договора за прехвърляне на реално обособени части от недвижим имот поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката, съответните обекти не са съществували фактически с оглед изискванията на ЗУТ.
По изложените съображения, поради отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 23 от 13.02.2018г. по гр.д.№ 512/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: