1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр.София, 28.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2376 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4505/16.01.2014г. подадена от Ю. С. В., чрез адв.Д. П., срещу въззивно решение №8497/17.12.2013г. постановено по възз.гр.д.№13218/2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение от 26.07.2013г. по гр.д.№5477/2012г. на Районен съд – София в обжалваната му част и са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от КТ на жалбоподателката срещу Б. [фирма] – София.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението на СГС е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК подробно са развити оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за неправилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с извършения от работодателя подбор. Конкретни правни въпроси не са формулирани. Най-общо е посочено, че ТР №3/2011г. на ОСГК на ВКС „вменява задължение на съда в производство по чл.344 ал.1 КТ да провери дали приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ се основават на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на работата”. Същевременно в уводната част на изложението цифрово е посочено основанието за допускане на касационното обжалване по „чл.280 ал.1 т.3, хипотеза 1 от ГПК”.
Ответната страна по жалбата в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за заеманата длъжност „ръководител търговска експлоатация” към РТП София 2 на осн.чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради „съкращаване в щата”, е законосъобразно – налице е реално съкращаване /намаляване/ на щатните бройки за посочената длъжност; решението за съкращаване е взето от компетентен орган; прекратяването на трудовото правоотношение е станало след влизане в сила на новото щатно разписание; и работодателят е изпълнил задължението си да извърши подбор в съответствие с критериите, визирани в чл.329 ал.1 от КТ /квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа/. Съдът е посочил, че с исковата си молба и до приключване на съдебното дирене, единственото въведено от ищцата възражение е, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение без да е извършил подбор. Други възражения, касаещи начина на осъществяване на подбора, показателите, по които е извършен и оспорване на конкретните оценки, които ищцата е получила, до приключване на съдебното дирене не са били направени. Поради това, анализирайки представените от работодателя доказателства /списък на включените в подбора лица, заповед за определяне на показателите за извършване на подбор, протокол на комисията за подбора, индивидуални оценъчни карти, свидетелски показания/, съдът е направил извод, че работодателят е изпълнил задължението си и законосъобразно е осъществил подбора, при който ищцата е получила незадоволителен резултат, в сравнение с останалите атестирани служители.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Страната е изложила доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, касаещи извършения от работодателя подбор по чл.329 ал.1 КТ и за необоснованост на направените изводи относно законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, обаче не е основание за допускане до касация. Същите могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 ГПК/. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане наличието на някоя от хипотезите по т. 1 – т. 3. Цифровото посочване в заглавната част на изложението на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК очевидно не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, нито може да замести дължимата от касатора обосновка на хипотезата, в която се иска допускане на касационния контрол. Приложените от страната копия от съдебни решения са неотносими за правния спор, при липсата на изведен конкретен правен въпрос, в контекста на който разрешенията в тези съдебни актове биха могли да се обсъждат. Позоваването в изложението на ТР№ 3/2011 г. ОСГК на ВКС, че съдът има задължение в производство по чл.344 ал.1 КТ да провери, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, също не съставлява формулиран правен въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8497/17.12.2013г., постановено по възз.гр.д.№13218/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.