О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 28,06, 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 52 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. З. К. /Р./ – [населено място] чрез главен юрисконсулт М. И. срещу решение от 04.04.2012 г. на Кюстендилски окръжен съд /КОС/ по в.гр.д. № 67/2012 г. В диспозитива на обжалваното решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение на същия съд от 30.11.2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Кюстендилски районен съд /КРС/ е предявен иск от [фирма] срещу Р. – [населено място] по чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 10360 лв. – обща стойност на оказана и незаплатена болнична медицинска помощ по клинична пътека № 61 по 28 случая за периода 01.01.2010 г. до 15.01.2010 г., дължима по силата на договор № 100374/30.03.2009 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със законната лихва. Искът е отхвърлен изцяло от КРС. По въззивна жалба на [фирма], КОС е постановил решението, предмет на касационната жалба, с което е отменил отхвърлителното решение на КРС и е уважил изцяло предявения иск. КОС е приел, че между страните е налице договор № 100374/03.03.2009 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен на основание чл.59 ал.1 ЗЗО и Н. рамков договор /Н./ между Н., Б. и БЗС за 2006 г. С оглед времето на извършване на болничните услуги – след 01.01.2010 г., КОС е приел, че в случая намира приложение § 8 от ПЗР на Н. – 2010 г., по силата на който дейностите в извънболничната и болничната помощ, назначени по реда на действащите разпоредби на решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на Н. и Н. – 2006 г. се извършват и заплащат по реда на настоящите условия, когато са започнали през 2010 г. В конкретния случай са извършвани дейности по клинична пътека № 61, за която е имало сключен договор през 2009 г., но за които през 2010 г. такъв договор не е сключван. Н. е следвало да сключи договор за времето от 01.01.2010 г. до датата на постановяване на отказа си от заплащане на тези услуги – 20.01.2010 г. и това следва от изричната разпоредба на § 4 от ПЗР на Н. – 2010 г. КОС е изложил много подробни съображения за необходимостта Р. – [населено място] да заплати извършените дейности от [фирма] по клинична пътека № 61 с оглед клаузите от Н. – 2010 г. и ПРЗ на същия акт и доколкото дейностите са започнали през 2010 г. Б. е действала добросъвестно, едва с протокол от 14.01.2010 г. са дадени указания, че се изискват двама лекари специалисти за основните изпълнители по клиничните пътеки. Р. е следвало да предприеме действия по сключване на срочен договор за уреждане на отношенията, за да отстрани противоречията по прилагане на двата договора от 2009 г. и 2010 г., което не е сторено, но не е основание за отказ от плащане на извършената от болницата помощ по клинични пътеки.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса: за дължимост на плащане на Н./Р. за всяка реално осъществена дейност, дори когато тази дейност не е договорирана и допустимо ли е заплащането по силата на договор, чието действие е прекратено към датата на оказване на тази дейност. Така поставените въпроси са във връзка с преценката на КОС за основателността на предявения иск и не почиват на приетото за установено от КОС. Съпоставяйки времето на извършване на процесните дейности, както и ПЗР на Н. – 2010 г., КОС е приел, че извършените дейности по клинична пътека № 61 подлежат на заплащане с оглед § 4 и § 8 от ПРЗ – 2010 г., т.е. не е налице плащане на недоговорени услуги. По същество доводите на кастора касаят неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и не могат да се обсъждат на настоящия етап, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ – липсата на съдебна практика по така формулираните въпроси не обуславя никоя от визираните хипотези, доколкото самият касатор сочи, че Н. се сключват всяка година.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на КОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито са представени доказателства да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.04.2012 г. с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му с решение от 30.11.2012 г. на Кюстендилски окръжен съд по в.гр.д. № 67/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.