О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 30.11.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2221/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. С. Т. от [населено място], [община] против определение № 2837 от 11.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 470/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Сандански районен съд определение № 1179 от 27.04.2018 г. по гр. д. № 30/2017 г. за прекратяване на производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 58 ЗК.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявения от него иск по чл. 58 ЗК за отмяна решенията на извънредно събрание на пълномощниците на ответната кооперация от 14.01.2017 г. предвид обстоятелството, че същите вече са отменени с влязлото в сила решение по гр. д. № 104/2017 г. на Сандански районен съд. Счита, че решаващият състав неоснователно е пренебрегнал факта, че заведеното от него дело е първо и че при прекратяването му ще бъде лишен от възможността да претендира разноски от ответната страна, каквито би могъл да претендира при положителен резултат от делото.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Налице ли е процесуална пречка за разглеждане на дело, при което искът, по който е образувано нито е повторно заведен, нито е предявен по-късно по смисъла на чл. 126 ГПК и явява ли се този иск недопустим“.
Ответникът по частната касационна жалба – П. „С.“, [населено място], [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението, с което е прекратено производството по предявения от И. С. Т. иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна решенията на проведеното на 14.01.2017г. извънредно събрание на пълномощниците на П. „С.“, [населено място], въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на иска поради отпадане на правния интерес, аргументирана с факта, че атакуваните с него решения са отменени междувременно с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 104/2017 г. на Сандански районен съд, което е образувано по иск с правно основание чл. 58 ЗК, предявен от друг член на кооперацията. Като ирелевантно съдът е преценил обстоятелството, че делото, по което е постановено посоченото решение, е образувано след като вече е било висящо делото, образувано по иска на И. С. Т.. Според съдебния състав, от значение за правния интерес, за наличието на който той е длъжен да следи служебно, е единствено обстоятелството, че процесните решения са отменени.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос не може да бъде определен като обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на обжалваното определение, въззивният съд е преценил предявения от И. С. Т. иск по чл. 58 ЗК като недопустим не поради наличие на предпоставките по чл. 126 ГПК – идентичност на делото, заведено от настоящия частен касатор с образуваното по-късно дело, по което е постановено влязлото в сила решение, а поради отпадане на правния интерес от този иск, дължащо се на обстоятелството, че атакуваните с него решения на ответната кооперация вече не съществуват предвид отмяната им с влязъл в сила съдебен акт. Следователно, с оглед мотивите на обжалваното определение, въпросът на частния касатор, обвързан с приложимостта на нормата на чл. 126 ГПК, се явява ирелевантен за изхода на делото и не може да обоснове допускане на касационния контрол. Поради това, не подлежи на обсъждане и поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че същото е заявено само бланкетно – с цитиране на разпоредбата на закона без да е изпълнено задължението за аргументиране на визираните в нея две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2837 от 11.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 470/2018 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: