О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София 06.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч.т.д. № 2305/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. К. М., К. М., Д. М., М. М. и Т. Б. чрез адв. Е. В. Т. против определение № 2210 от 22.05.2015г., постановено по гр.д. № 599/2013г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което въззивната инстанция връща касационната им жалба против решение № 3264/28.07.2014г., постановено по в.гр.д. № 599/2014г. по описа на същия, като неподлежащо на касационна проверка по арг. от чл.280, ал.2 от ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма] не представя писмен отговор, с който да изрази становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството е инициирано от настоящите касатори с искова молба пред Пловдивски окръжен съд. Както е посочил въззивният състав
С определение от 10.06.2010г. по гр.д. № 3524/2010г. по описа на Софийски градски съд предявените искове са разделени, като предявените от Т. Б. кумулативно съединени искове са оставени за разглеждане от СГС, а в частта относно исковете, предявени от Р. К. М., К. М., Д. М. и М. М., производството е прекратено и същите са изпратени за разглеждане на Софийски районен съд, по които е образувано гр.д. № 45444/2010г. СРС е отчел постъпило възражение за договорна местна подсъдност и с определение от 18.03.2011г. е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Разлог, което е потвърдено с определение на СГС от 06.07.2011г. по в.гр.д. № 8770/2011г. и предявените от Р. К. М., К. М., Д. М. и М. М. искове са разгледани от Районен съд – Разлог.
С определение № 947/24.02.2012г., постановено по реда на чл.140 ГПК, районният съд е обявил доклада си по делото, като е докладвал и респ. е разпределил доказателствената тежест само по предявени от ищците искове за присъждане на неустойка. Направено е от ищците възражение по доклада в открито съдебно заседание от 19.04.2012г. и с депозираните от тях молби от 14.03.2012г., 10.05.2012г. и 25.09.2012г., относно неприемането за разглеждане на исковете по чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за връщане на даденото и лихва за забава, като съдът е счел, че такива искове не са предявени. Във връзка с това с молба от 25.09.2012г. в срок по чл.119, ал.1 ГПК ищците от Р. К. М., К. М., Д. М. и М. М. са направили възражение за родова неподсъдност относно предявените от тях искове по чл.55 ЗЗД, като тяхната цена е посочена сумарно на 96 230 евро като обуславяща подсъдност на спора пред Б.. С протоколно определение от 25.09.2012г. съдът е оставил без уважение възражението, както частната жалба, с която е обжалвано е върната като просрочена с влязло в сила определение № 1808/25.04.2014г., постановено по в.гр.д. № 599/2013г. по описа на Б..
С обжалваното първоинстанционно решение Районен съд – Разлог се е произнесъл само по исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка. С първоинстанционното решение Районен съд – Разлог е осъдил ответното дружество [фирма] да заплати на Р. К. М., К. М., Д. М., М. М. и Т. Б. сума в размер на 6 900 евро, представляващо предвидената в чл. 10 от предварителните договори неустойка в размер на 10 евро за всеки просрочен ден за периода 30.04.2008г. – 10.04.2009г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска., предмет на въззивното обжалване.
С постановеното от Окръжен съд – Благоевград решение въззивният състав обезсилва решението на Районен съд – Разлог в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на Т. Б., сумата от 2 300 евро /част от сумата от 6 900 евро/ обезщетение с характер на неустойка, ведно със законната лихва върху сумата от 2 300 евро считано от подаване на исковата молба в съда /11.09.2009 г./ до погасяване на вземането, като недопустимо – постановено по непредявен иск, и отменя решението в останалата му част, като осъжда ответното дружество да заплати на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД съответно на Р. К. М., К. М., Д. М. и М. М. сумата от 1 150 евро, обезщетение /с характер на неустойка/, ведно със законната лихва върху сумата от 1 150 евро считано от подаване на исковата молба в съда до погасяване на вземането.Срещу така постановеното въззивно решение ищците /настоящи касатори/ са подали касационна жалба.
Предвид гореизложените факти, настоящият състав намира, че въззивният състав правилно е приел, че всеки от субективно съединените искове е с цена на иска под изискуемия от закона минимум за обжалваемост на въззивни решения по чл.280, ал.2 ГПК, поради което определението следва да бъде потвърдено. Дори да се приеме, че съдът не се е произнесъл по част от предявените искове, изпратени му за разглеждане, защитата на ищците в тази хипотеза е по реда на чл.250 ГПК, като с изтичането на преклузивния срок, в който може да се направи искането за допълване на решението, съдът се счита за десезиран по отношение на неразгледаните предявени искове, поради което тяхната цена е ирелевантна при извършване на преценката за допустимостта на касационното обжалване. Освен това, от значение е цената на всеки от предявените при условията на субективно съединяване искове, а не техния сбор.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2210 от 22.05.2015 г., постановено по гр.д. № 599/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.