О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 03.08.2009 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 344/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Г”О. , гр. В. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 649 от 20.12.2008 год. по в.гр.д. № 29/2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК е осъден касатора, на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД да заплати на ВПК”Н”, със седалище с. М., община П. сумата 8 181.49 лв., представляваща неизплатени задължения, по възникнало по между страните валидно наемно правоотношение за обект „Б” в с. М., обективирани във фактури №№ 3530/29.12.2001 год.; 4098/ 28.12.2002 год. и 4099/28.11.2002 год. всички с включен ДДС в отразените по тях суми, формирани от наемни вноски и консумативни разходи, ведно със законната лихва върху общия размер на претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба -10.12.2004 год. до окончателното и изплащане, както и направените от ответника деловодни разноски в размер на 2 371.32 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по обусловилите решаващата воля на въззивния съд и чрез нея крайния правен резултат по делото процесуалноправни въпроси – за предпоставките на материалноправното възражение за прихващане, заявено срещу предявения иск и тези на съдебната компенсация е налице произнасяне в противоречие с трайно установена практика на ВКС.
В подкрепа на инвокирания довод за наличие на селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът се позовава на решения на отделни съдебни състави на ВКС, приложени по делото: № 1083/99 год. по гр.д. №1239/99 год.; № 645/2000 год. по гр.д. № 1331/ 99 год. и № 238/95 год. по гр.д. № 144/95 год..
Едновременно с основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Същото е обосновано от със съществуващо в приложените с касационната жалба решения : № 2913/ 2008 год. на Варненския районен съд; № 139/2008 год. по гр.д. № 1160/2006 год. на Хасковския районен съд; № 233/2008 год. по гр.д. № 83/2007 год. на Смолянския окръжен съд и решение от 24. 06. 20028 год по гр.д. № 117/2008 год. на СОС, различно разрешение на поставените въпроси, касаещи съдебното възражение за прихващане и последиците на материалноправната компенсация.
Според касатора допускането на касационно обжалване в конкретния случай се явява и от значение за точното прилагане на закона- основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в дадения по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор е възразила по допускане на касационното обжалване, аргументирайки подробно становището си с отсъствие на визираните от закона предпоставки за осъществяване на факултативен касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалната и редовност, касационното обжалване е недопустимо, по следните съображения:
С решение № 777 от 04.01.2008 год., постановено по т.д. № 476/2007 год. ВКС е отменил предходното въззивно решение на Окръжен съд гр. В. № 205/2007 год. по гр.д. № 258/2006 год., в частта, с която е осъдено ТД”Г”О. , гр. В. да заплати на ВПК ”Н” с. М. сумата 15 783.07 лв., произхождаща от неплатени задължения по валидно сключен между страните договор за наем на обект ”Б” в същото село, обективирани в посочените и в обжалвания понастоящем съдебен акт 3 бр. фактури и е върнал делото в тази му част за ново разглеждане от въззивния съд.
Във вр. с направеното от ответника възражение за прихващане и приетата от въззивния съд неоснователност на същото касационната инстанция е дала конкретни указания по приложението на закона.
При новото разглеждане на делото Великотърновският окръжен съд, позовавайки се на дадените му от ВКС задължителни указания е поискал касаторът да уточни вземането си, с което извършва компенсация на своето задължение към ищеца, предвид различната формулировка, съдържаща се молбата му от 06.06.2005 год., депозирана пред Великотърновския районен съд и тази, отразена в съдържанието на депозираната при първото разглеждане на делото молба пред въззивния съд с дата 30.05.2006 год..
С молба – уточнение вх. № 1944/14.02.2008 год., ответникът е пояснил изрично, че се позовава на настъпилите последици на упражнено от него право на материалноправна компенсация, материализирана в 4бр. фактури, извлечение от главната книга към 18.05.2006 год. и ПКО за финансова помощ № 734/22.08.2002 год.
В съответствие с така направеното от ТД – касатор уточнение и заключението на изслушаната съдебно – икономическа експертиза, възприето след съпоставката му с останалите писмени доказателства по делото, вкл. счетоводното отразяване и първичните счетоводни документи при ищеца и ответника В окръжен съд е счел за недоказано твърдяното от ответника погасяване на задълженията му към ищеца, предмет на предявената искова претенция, чрез компенсация.
Изложени са съображения, че доколкото съдът е обвързан от конкретно посочените вземания на страната, която прихваща, от значение в случая са само съдържащите се в молбата – уточнение суми, дължими от ищцовата кооперативна организация, като всички останали, които ответникът евентуално има спрямо последната, останали неконкретизирани по основание и размер са правно ирелевантни за правопогасяващото възражение за прихващане, въведено в процеса.
С оглед конкретните данни по делото, вкл. извършено от ищеца плащане с РКО № 1163/ 29.09.2000 год и платежно нареждане от 02.10.2000 год. на дадената с ПКТ № 734/22.08.2000 год. финансова помощ от ответника на ищцовата к. и позоваване на касатора на последиците на извънсъдебното прихващане, отразено в посочените в молбата- уточнение фактури, оспорени от ищеца, Великотърновският окръжен съд е отрекъл в случая да е настъпил погасителният ефект на компенсацията, поради неликвидност от една страна на вземането на касатора, а от друга- недоказаност на самото вземане.
Следователно от съдържанието на мотивите на обжалваното решение се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси се явяват от значение за изхода на делото, по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Неоснователно, обаче, е позоваването на визираното в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание.
По въпроса за предпоставките на материалноправното възражение за прихващане, заявено срещу предявения иск и тези на съдебната компенсация въззивният съд не се е произнесъл в отклонение от трайната съдебна практика на ВКС и дадените задължителни за съдилищата разяснения относно допустимостта на материалноправното изявление за прихващане, заявено за първи път във въззивната инстанция в т.6 на ТР№ 1/04.01.2000 год., на ОСГК на ВКС.
Именно според застъпеното в задължителната за съдилищата практика, становище възражението за прихващане срещу предявения иск може да се заяви за първи път пред въззивната инстанция, само ако се изразява в материалноправното изявление за прихващане на две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, съгласно чл.103, във вр. с чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД. Доколкото с него се твърди, че са настъпили последиците на прихващането, като насрещните вземания са погасени до размера на по- малкото от тях, в деня в който условията за прихващане по чл.103 ЗЗД са били налице, разглежданият случай, с оглед направеното от ищцовата к. оспорване на сумите по отделните посочени от ответника фактури, формиращи неговото насрещно вземане, с което компенсира, не попада в тази хипотеза.
Що се касае до различно застъпеното в решение № 1083/99 год. по гр.д. № 1232/99 год. становище на касационната инстанция относно момента на заявяване на съдебната компенсация, то освен, че такава, извън сумата от 10 000 лв., обсъдена по- горе, не е заявената от касатора, с оглед изричното му становище в молбата- уточнение, цитирания съдебен акт е преди дадените с ТР № 1/2000 год. на ОСГК разяснения, че същата не може да бъде предявена под формата на възражение за първи път във въззивното производство.
Неоснователно е и позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Представените решения на различните районни съдилища, освен, че няма данни да са влезли в сила, са постановени въз основа на конкретни факти и доказателства по делата, поради което не могат да обосноват противоречиво принципно произнасяне по поставените от касатора въпроси.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то доводът на касатора, че допускането на касационно обжалване в конкретния случай е от значение за точното прилагане на закона е несъстоятелен. Не решението постановено от ВКС при допускане на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона, а самият процесуалноправен и/ или материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд удовлетворява това изискване на закона.
Същевременно наличието на задължителна за съдилищата практика на ВКС, респ. трайна съдебна практика, на каквато в случая касаторът се позовава, въобще изключва правната възможност за приложение на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, щом не е налице обективна необходимост възприетата въз основа на дадено до момента тълкуване на закона, практика да бъде изоставена, за да се установи друга, каквито данни по делото отсъстват.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския окръжен съд № 649 от 20.12.2008 год. по в. гр.д. № 29/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: