ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 588
София, 12.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 536/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. С. Т. – от гр. Д. срещу Определение № 242 от 8.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 275/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против Определение № 85 от 8.ІV.2009 г. по ч.т.д. № 38/ 2009 г. на Силистренски окръжен съд, с което е отказано да се допусне обезпечение на бъдещ иск. По изложените съображения жалбоподателят поддържа, че са налице условията на закона за допускане обезпечение на бъдещ иск и че определението, с което е отказано исканото обезпечение на бъдещ иск, е неправилно. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика и че проблемът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и иска да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Прилага невлезли в сила определения на районни и окръжни съдилища по направени искания за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Ответникът по частната жалба “П” ЕООД – с. Ч., община Д. оспорва жалбата, като недопустима, евентуално – като неоснователна, по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отказано да се допусне обезпечение на бъдещ иск, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е отказано по изложените съображения да се допусне обезпечение на бъдещ иск срещу “П” ЕООД – с. Ч., обл. Силистра за сумата общо 94 450 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил. Определението на въззивния съд по обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на бъдещ иск има несамостоятелен, привременен характер и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на производство, в което е предявен бъдещият иск или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу отказ да се допусне обезпечение на бъдещ иск. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстан – ционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за отказ да се допусне обезпечение на бъдещ иск и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т. С. Т. – от гр. Д. срещу Определение № 242 от 8.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 275/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: