3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2012 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 5259/6.VІ.2014 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Б. и неговия управител А. Г. А., подадена против частта от определение № 299 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 20.V.2014 г., постановено по ч. т. д. № 4584/2013 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во и неговия управител А., последният действал и като представител на П. Р. А. от [населено място], срещу определение № 2884/4.ХІ.2013 г. на Бургаския ОС, ГК, по гр. дело № 313/2011 г. за оставянето без движение на тяхна частна жалба срещу решение № 42/16.ІІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 48/2012 г. на Бургаския апелативен съд в частта му относно оставянето без разглеждане на жалбите им срещу решения № 965/22.ХІ.2011 г. и № 967/23.ХІ.2011 г. по гр.д. № 313/2011 г. на Бургаския ОС.
Оплакванията на частните жалбоподатели са за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради това, че „произнасянето му било не по направеното от тях искане, а на друго основание”. В тази връзка се инвокират доводи, че постановените от Бургаския ОС в едно и също пр-во по чл. 437 ГПК три различни решения, в които било указано, че са окончателни, били нищожни, понеже единственият път за защита срещу тях бил: „претендиране нищожност на постановения съдебен акт”.
Ответното по частната жалба [фирма]-Б. не е ангажирало становище на свой пред0ставител по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в пр-вото пред предходния тричленен състав на ВКС, настоящата съвместна частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Б. и неговия управител А. Г. А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение предходният тричленен състав на ВКС е приел, че определенията за оставянето без движение както на искова молба, от една страна, така и на въззивна или на касационна жалба, вкл. и на частните такива, от друга, не подлежат на самостоятелно обжалване, защото са по хода на делото. Този решаващ извод е правилен, стриктно съответства на точния разум на чл. 274, ал. 1 ГПК и поради това ще следва да бъде споделен. Меродавно в случая е обстоятелството, че не е било предмет на произнасянето на предходния тричленен състав на ВКС дали са „нищожни” решения на окръжен съд, постановени в едно и също производство по чл. 437 ГПК по обжалване действията на съдебен изпълнител само защото те били повече от едно. Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 299 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 20.V.2014 г., постановено по ч. т. дело № 4584/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2