4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
[населено място] ,17,07,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на девети март,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2423 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 872 / 10.05.2014 год. по гр.д.№ 3496 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3436 / 08.10.2013 год. по гр.д.№ 8407 / 2011 год. на Пловдивски районен съд.Със същото е уважен предявеният от М. М. против касатора иск , с правно основание чл.92 ЗЗД вр. с чл.98а ал.2 т.4 ЗЕ вр. с чл.6 т.1 вр. с чл.48 от ОУ , приложими към сключения между страните договор за доставка на електроенергия на обекта на ищеца – Оранжерия в [населено място],обл. Х., с клиентски № [ЕГН], за сумата от 20 350 лева – обезщетение за недоставяна на обекта на ищеца електрическа енергия , за периода 18.12.2009 год. и до предявяването на иска – 10.05.2011 год..Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.124 ЗЕ,тъй като се явява санкциониран при условията на обективна отговорност, непредвидена от законодателя за конкретната хипотеза,в която преустановеното елктроснабдяване е резултат от поведението на трето лице – собственик на енергийно съоръжение ,чрез което и при първоначално предоставено от същото съгласие е осигурено снабдяването с електрическа енергия и на обекта на ищеца , последващо оттеглило съгласието си – за което поведение електроснабдителното дружество не би могло да носи отговорност.В този смисъл се сочи, че чл.124 ЗЕ подлежи на корективно приложение съобразно правилата на договорната отговорност и конкретно – съобразно чл.21 ал.3 вр. с чл.10 ал.4 от ОУ приложими по договора, съобразно които и в такава хипотеза , присъединяването на обекта се дължи по общия ред – Наредба № 6 / 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи.
Ответната страна – М. М. – оспорва касационната жалба , вкл.обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди, че след първоначално законосъобразно прекъсване снабдяването на обекта му с елекстроенергия, поради неплатена от него цена за потреблението й, вкл. и след заплащане на дължимата такса за възстановяване на електрозахранването на обекта – Оранжерия [населено място],обл.Х.,ответното дружество неоснователно не е възстановило същото,поради което и се претендира неустойка, на основание чл.6 т.1 вр. с чл.48 ал.1 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма] , одобрени с решение № ОУ – 014 / 10.05.2008 год. на ДКЕВР, в размер на 20 350 лева , за периода от 18.12.2009 год. до предявяването на исковата молба.Ответникът оспорва отговорността си,на основание чл.21 ал.3 от ОУ, според която разпоредба „ присъединяването към мрежата на Е. ЕР на обект на клиент, който е бил присъединен към съоръжения,собственост на друг клиент, който първоначално е дал съгласие за това и след това оттеглил съгласието си , се извършва по общия ред „, твърдейки че именно трето за спора лице е отказало занапред присъединяване на ищеца чрез собствения си трафопост, чрез който в качеството му на енергиен обект и елемент от електроразпределителната мрежа е осъществявано до този момент електрозахранването.Ищецът още в исковата молба се позовава на нищожност на чл.21 ал.3 от ОУ,като противоречащ на чл.122 – 124 от ЗЕ чл.69 ЗЕ,вкл. на пар.4 ал.1 ПЗР на ЗЕ, предвиждащ задължение за изкупуване от енергийното дружество на енергийни обекти, заварени в собственост на трети лица, непритежаващи съответен лиценз за пренос, разпределение и доставка на електрическа енергия.Разпоредбата на чл.21 ал.3 от ОУ се атакува нищожна и като неравноправна ,съгласно чл.146 ал.1 вр. с чл.143 т.6 и т.8 от Закона за защита на потребителите.
В хода на производството е постановено и влязло в сила решение по гр.д.№ 14122/2010 год. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявеният от М. М. против [фирма] иск по чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 117 от ЗЕ, като ответното дружество е осъдено да присъедини собствения на М. Д. М. процесен обект, с клиентски № [ЕГН] – Оранжерия, [населено място], обл. Х., към електроразпределителната мрежа.В хода на настоящото производство не се спори относно факта, че за процесния обект електрозахранването е възстановено на 05.07.2013 година, на основание така постановеното и влязло в сила осъдително решение. Предвид последното, първоинстанционният съд е приел, а въззивният изцяло споделил с препращане по реда на чл.272 ГПК, че между страните е налице формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на правно основание за ищеца да претендира възстановяване на електрозахранването на собствения си имот, за времето от 18.12.2009 год. и до предявяването на настоящия иск , доколкото с произнасянето на съда по преюдициалния според съда спор / заради който и производството по настоящия е било спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК / е установено неизпълнение на изискуемо от ответника задължение по силата на обвързващ страните договор за доставка за електрическа енергия ,без наличие на обстоятелства,обуславящи невиновна невъзможност и освобождаващи доставчика от отговорност.Така първоинстанционният съд, а видно от мотивите му и въззивният, са приели за недопустимо произнасянето си по възражението на ответника за наличието на основание за освобождаването му от отговорност поради действия на трето за спора лице, на основание чл. 299 ал.1 вр. с чл. 297 ГПК . Именно приложението на тези процесуални норми, а в действителност – на чл.298 ГПК за обективните предели на силата на пресъдено нещо, макар формално нецитирана,в конкретния случай е обосновало решаващият извод за основателност на иска .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал, с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК следните въпроси,съответн конкретизирани в съответствие със спорната фактическа обстановка от настоящия състав, както следва : 1 / Крайният снабдител, мрежовото дружество или потребителят носи риска в хипотезата на оттеглено съгласие на собственик на енергийно съоръжение – клиент на електроразпределителното дружество,за присъединяване чрез собственото му съоръжение на друг клиент на електроразпределителното дружество към електроразпределителната мрежа ? и 2/ Когато съществуващи присъединителни съоръжения не са собственост на електроразпределителното дружество,но следва да се приведат в съответствие с действащите норми / очевидно визирайки задължението за изкупуването им от електроразпределителното дружество / ,респ. чрез същите съоръжения се отказва достъп на клиент до електроразпределителната мрежа, следва ли да се процедира с проектиране и изграждане на нови, за ново присъединяване по реда на Наредба № 6 / 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи,за сметка на инициатора на промяната или същото остава в тежест на електроразпределителното дружество ?
Видно е от преждеизложеното, че макар релевантни с оглед предмета на спора и защитата на ответника, поставените два въпроса не са включени в предмета на произнасяне на въззивния съд, който изцяло е споделил решаващия извод на първоинстанционния, за невъзможност да преразглежда спора относно отговорността на ответното дружество, за неосигурена електрическа енергия за обекта на ищеца, за периода 18.12.2009 год. и до предявяването на иска, на основание формално цитираните чл.299 ал.1 и чл. 297 ГПК, а по същество – с оглед зачитане обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 14 122 / 2010 год. на Пловдивски районен съд,съобразно чл.298 ал.1 ГПК.Процесуалноправен въпрос по приложението на нормата не е формулиран и обоснован. Така поставените въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като макар включени в предмета на спора, отговор на същите не е обусловил решаващият мотив на въззивното решение.Непокриването на общия изключва необходимостта, а и възможността от разглеждането на допълнителния селективен критерий,макар формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само по себе си да не удовлетворява изискването за обосноваване на тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 872/ 10.05.2014 год. по гр.д.№ 3496 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на М. М. понесени в настоящата инстанция разноски,в размер на 2000 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :