О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 19.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 883/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 130 от 13.01.2017 г. по т. д. № 2151/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-8 състав решение № 426 от 29.02.2016 г. по т. д. № 6861/2014 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Министерство на отбраната срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 55 924 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на подобект 1627/ХБ – Хранителен блок – Б. по договор за инженеринг № ВИ-06-21 от 18.12.2007 г. и допълнително споразумение № ВИ-06-29 от 23.04.2009 г. към същия договор.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд изобщо не е обсъдил възражението му за неизправност на кредитора, обуславяща възможността да се търси договорна отговорност и по-конкретно – че кредиторът не е ангажирал доказателства за изпълнение на задължението си за плащане на договорената цена. Освен това, в касационната жалба са развити подробни оплаквания срещу извода на решаващия състав за липса на обстоятелства, изключващи отговорността за неустойка, каквито, според касатора, представляват допълнителните работи, изрично възложени му от ищеца, водещи обективно до удължаване на срока за изпълнение на обекта.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в инкорпорирното в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли съдът да разгледа всички възражения на страните, свързани със спорното право. 2. Може ли да се ангажира отговорността на ответника по иска на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите при условие, че кредиторът не е доказал да е изпълнил задължението си по договора“. По отношение на тези въпроси се твърди, че са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, съответно: с ППВС № 7/65 г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС (т. 19) – по първия въпрос и решение № 21 от 12.07.2010 г. по т. д. № 470/2009г. на ВКС, ІІ т. о. – по втория въпрос.
Ответникът по касация – Министерство на отбраната – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 11.04.2017 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от Министерство на отбраната срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е споделил изцяло извода, че ответното дружество е допуснало забава в изпълнението на подобект 1627/ХБ – Хранителен блок – Б. по сключения между страните договор за инженеринг № ВИ-06-21 от 18.12.2007 г. и допълнително споразумение № ВИ-06-29 от 23.04.2009 г., която забава е продължила 41 дни, за периода от 28.04.2012 г. до 07.06.2012 г. При преценката относно срока за изпълнение на договора решаващият състав е взел предвид безспорния между страните факт, че с два акта обр. 11 е било спряно изпълнението на възложените на дружеството дейности, поради което общият срок за завършване на обекта е удължен със 174 календарни дни и съгласно уговорките в договора следва да се счита изтекъл на 27.04.2012 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че строително-монтажните работи са приключили (и приети надлежно от възложителя) на 08.06.2012 г., е направен извод за наличие на предпоставките по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на изпълнителя за заплащане на предвидената в раздел VІІ, т. 1 от договора неустойка, възлизаща на сумата 55 924 лв.
Като неоснователен въззивният съд е счел доводът на въззивника, че допуснатата забава в изпълнението е вследствие на допълнително възложените със заповеди на проектантите от 18.04.2012г., 21.04.2012 г., 23.04.2012 г. и 25.04.2012 г. работи, като се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза, установяваща, че в случая не се касае за възложени извън договора работи, а за такива, влияещи на качеството на вече изпълнените работи от гледна точка на полезност, издръжливост и естетичен вид, както и че същите са могли да бъдат предвидени и да бъдат указани от проектантите на обекта още при подписването на акт обр. 10 от 20.12.2011 г. и акт обр. 11 от 15.03.2012 г., доколкото в обема на поетите от търговското дружество задължения е включен и авторски надзор върху изпълнените СМР.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са поставени във връзка с оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил довода му за неизправност на ответника-възложител, изразяваща се в липса на доказателства за заплащане на уговорената цена. Безспорно, обсъждане на въпроса за изпълнение на задължението на ищеца за заплащане на уговореното възнаграждение липсва. Това, обаче, не може да обоснове релевантност на въпросите, доколкото подобно възражение от страна на ответника по иска не е било заявено нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на допълнителна искова молба. Единственото поддържано в двата отговора възражение срещу предявения иск е за неоснователност на същия поради наличие на обстоятелства (възлагането на допълнителни работи), изключващи отговорността на изпълнителя за допуснатата забава в изпълнението. С оглед на това, посоченото възражение, релевирано едва в писмената защита пред първата инстанция, се явява преклудирано и поради това не е включено в предмета на спора и по него съдът не е дължал произнасяне. Ето защо, необсъждането на направеното във връзка с него оплакване във въззивната жалба не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Оттук и изводът, че поставените от касатора въпроси нямат характер на обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не подлежи на обсъждане и наличието на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно – решаването им в противоречие със задължителната съдебна практика.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 130 от 13.01.2017 г. по т. д. № 2151/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, офис 7 да заплати на Министерство на отбраната, [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: