О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.588
София,19.09.2013година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2136/2013 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. П. М., [населено място] срещу определение № 156 от 08.03.2013 г. по ч. т. д. № 129/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5778 от 30.11.2012 г., вписано на 12.12.2012 г., по т. д. № 1932/2012 г. на Варненски окръжен съд, ТО, в частта, с която е прекратено производството по т. д. № 1932/2012 г. на Варненски окръжен съд, ТО по исковете на М. П. М. по чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ срещу [фирма], [населено място].
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и иска неговата отмяна, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира направените разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по делото, апелативният съд е приел, че след като съдружникът е присъствал на общото събрание, срокът за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ е 14-дневен от деня на събранието съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ и е изтекъл на 23.07.2012 г. – вторник, докато исковата молба е подадена в съда на 27.07.2012 г. По предявения иск по чл. 71 ТЗ с въззивния акт е прието, че с него не се цели защита на правото на членството на ищеца като съдружник, а има за предмет поемането на дела му от другия съдружник, което се явява последица от изключването му от дружеството, като защитата срещу решението за това е иск за отмяна на същото по реда на чл. 74 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по следните въпроси: От какво значение е присъствието на адвокат и нотариус на Общото събрание по спора за редовността на връчването на покана за свикването му по реда на чл.139, ал.1 ТЗ и съответно за провеждането му; с какъв акт следва да се произнесе съдът по този спор – с определение или с решение и допустимо ли е да се игнорира въпросът дали е била опорочена процедурата по уведомлението, макар че същото обуславя извода за допустимост на иска като свързан с преценката на срока за предявяването му. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси – От кой момент започва да тече срокът за предявяване на иска с правно основание чл. 74 ТЗ в случаите, когато няма съставен протокол от Общото събрание по реда на чл. 143 ТЗ и може ли този срок да се счита от момента на подаване на заявлението за вписване на решения от това общо събрание. Относно частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на делото по иска по чл. 71 ТЗ са поставени следните въпроси – Има ли право управителят на дружеството в това си качество еднолично да вземе решение и да отправи предупреждение за изключване от дружество на другия съдружник без да притежава необходимия брой дялове според дружествения договор” и 2./ Има ли право съдружникът – управител еднолично да изключи друг съдружник от О. без предварително да е предоставена възможност за съобразяване на поведението му с изискването същото да бъде в интерес на дружеството, по отношение на които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът за присъствието на пълномощник на съдружника при провеждане на общото събрание несъмнено е определящ за допустимостта на иска с оглед на срока, в който е предявен иска за отмяна на взетите на него решения по реда на чл.74 ТЗ. Твърдението, че същият е разрешен в противоречие с Определение № 635 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 538/2010 г., I т. о. е неоснователно, доколкото със същото е обсъждано значението на редовността на уведомяването на ищеца-съдружник за свикване на ОС, както и на вида на акта, с който съдът следва да се произнесе по спора, след като именно нарушаването на процедурата по свикване на ОС е релевирано като основание за отмяната на взетите от съдружниците решения, но със същото не е коментиран въпросът от кой момент започва да тече преклузивния срок по чл.74 ТЗ в хипотезата, при която съдружникът, макар и нередовно уведомен, е бил представляван от негов пълномощник при провеждане на самото събрание.
Останалите въпроси не са обсъждани от въззивния съд и поради липса на произнасяне по тях не би могло да се изследва наличието на което и да е от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар и въведени от жалбоподатля като относими към иска по чл.71 ГПК, последните въпроси касаят съществото на спор по чл.74 ТЗ.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 156 от 08.03.2013 г. по ч. т. д. № 129/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: