1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
гр. София, 19.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2214 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. И. Л. срещу определение № 396 от 26.05.2014г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната частна жалба вх. № 11173 от 26.11.2013г., подадена срещу определение № 608 от 26.09.2013г. по същото ч. т. дело № 3190/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Частните жалбоподатели правят оплакване за недопустимост на обжалваното определение, евентуално за неговата неправилност. Релевират доводи, че върнатата частна жалба следва да бъде разгледана от друг състав на ВКС, поради което е недопустимо същият съдебен състав да извърши контрол на постановения от него съдебен акт. Поддържат становище, че съдебният състав е следвало да изчака приемането на Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено и върнатата частна жалба да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, приема следното:
По частна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 396 от 26.05.2014г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Доводът на частните жалбоподатели за недопустимост на определението за връщане на частната жалба поради това, че същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта на частната жалба, е неоснователен. В правомощията на съдебния състав на ВКС, постановил определението по частната касационна жалба, е да извърши преценка дали същото подлежи на обжалване, а контролът за правилността на тази преценка се осъществява от друг съдебен състав в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение № 608 от 26.09.2013г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение съдебният състав е оставил без разглеждане частната касационна жалба на длъжниците в заповедното производство [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище в [населено място] срещу определението от 07.03.2013г. по ч. т. дело № 1207/2013г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-1 състав. Срещу това определение е подадена от [фирма], [фирма] и [фирма] частна жалба вх. № 11173/26.11.2013г. За да върне посочената частна жалба, съденият състав е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваното определение № 608 от 26.09.2013г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение не подлежи на обжалване.
Определението на ВКС, с което е върната частната жалба, е неправилно. Определение № 608 от 26.09.2013г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение е постановено по повод постъпила частна касационна жалба срещу определението от 07.03.2013г. по ч. т. дело № 1207/2013г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-1 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу разпореждане за незабавно изпълнение на основание заповед за незабавно изпълнение от 06.06.2012г. по ч. гр. дело № 25110/2012г. на СРС, 38 състав. Това определение е от категорията на актовете, посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение, с което е върната частна жалба вх. № 11173/26.11.2013г., е неправилно, поради което следва да бъде отменено и частната жалба да бъде разгледана.
По частна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 608 от 26.09.2013г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С определение № 608 от 26.09.2013г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение съдебният състав е оставил без разглеждане частната касационна жалба на длъжниците в заповедното производство [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище в [населено място] срещу определението от 07.03.2013г. по ч. т. дело № 1207/2013г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-1 състав. За да направи този извод, съдебният състав е приел, че определението по чл. 419, ал. 1 ГПК, с което въззивната инстанция се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Определението на ВКС е правилно. Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Извън хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, които в случая не са налице поради това, че определението на въззивния съд е постановено в заповедно производство, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд. Определението от 07.03.2013г. по ч. т. дело № 1207/2013г. на СГС не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като е постановено по повод частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист – подадената от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] частна жалба вх. № 3146275/28.11.2012г. по описа на Софийски районен съд е срещу разпореждане по ч. гр. дело № 25110/2012г. на Софийски районен съд, 38 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаването на изпълнителен лист.
В този смисъл правилно съставът на Първо отделение, ТК на ВКС е приел, че обжалваното определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Следователно определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение – предмет на частна жалба вх. № 11173/26.11.2013г. е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 396 от 26.05.2014г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 608 от 26.09.2013г. по ч. т. дело № 3190/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.