О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
гр. София, 02.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи август през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 326 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. С. Р. от [населено място], приподписана от адв. Д. П., против определение № 804 от 7 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 301 по описа на окръжния съд в Пловдив за 2011 г., с което е потвърдено определение без номер от 15 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 20001 по описа на районния съд в Пловдив за 2011 г. за спиране на производството по делото до приключване на производството по дознание № 34/2011 г. по описа на сектор „П.” при ОД МВР – П. спрямо С. Р..
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото към момента липсват доказателства за участие на частния жалбоподател в извършване на престъпление; в посочената прокурорска преписка жалбоподателят е разпитван само като свидетел и не са установени предпоставки за привличането му към наказателна отговорност и не са налице престъпни обстоятелства, които да сочат негово участие в извършване на престъпление; решаването на трудовия спор не би трябвало да зависи от наказателно производство срещу друго лице, което не участва по делото, а и при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение има редица процедурни нарушения и неправомерни действия от страна на работодателя. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – видно от представеното по делото удостоверение от прокуратурата, разследването по прокурорската преписка е приключило, при което не са установени предпоставките по чл. 219, ал. 1 НПК за привличане на С. Р. към наказателна отговорност и в този смисъл не са налице данни за разкрити престъпни обстоятелства, от чието установяване зависи решаването на правния спор по гражданското дело, поради което не са налице предпоставките за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Представят се две определения на ВКС.
Ответникът О. п. „О. и с.” с адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. В., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че дознание № 34/2011 г. е било образувано срещу частния жалбоподател и още едно лице – също служител при ответника, за извършване на престъпление във връзка с трудовите задължения на тези лица; за образуваното наказателно производство работодателят е бил уведомен и на това основание е предприето дисциплинарното производство срещу частния жалбоподател, приключило с уволнението му; предмет на установяване и в гражданското дело и в досъдебното наказателно производство са едни и същи действия на жалбоподателя, съставляващи едновременно нарушения на трудовата дисциплина и престъпления; разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не изисква непременно внесен в съда обвинителен акт и висящо пред съда наказателно дело; не е установено досъдебното наказателно производство да е било прекратено, което би довело до възобновяване на трудовия спор със съответните последици; отразеното в удостоверението на прокуратурата, че разследването е приключило и дознанието е при прокурора за вземане на отношение по същество, не означава прекратяване, а сочи, че то е още висящо.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Допускането на касационното обжалване се търси по първото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК– поради разрешаването на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Частният жалбоподател обаче не е успял да посочи общото основание за допускане на касационното обжалване. Както в жалбата, така и в изложението, са посочени оплакванията на частния жалбоподател срещу правилността на определението на въззивния съд, но не е поставен правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е обусловил изхода на спора. В случая въззивният съд е посочил два довода за неоснователността на искането за отмяна на определението за спиране – при разглеждан гражданскоправен спор са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които ще зависи изхода на спора, а досъдебното наказателно производство не е приключило. Правен въпрос по тези два извода не се поставя, което обуславя недопускането на касационното обжалване, а обсъждането на представената съдебна практика е ненужно.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 804 от 7 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 301 по описа на окръжния съд в Пловдив за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: