О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 20.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРАВОНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 620/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Г. А.,приподписана от адвокат С.К., против решение І-49 от 25.04.2012г. на Бургаски окръжен съд,постановено пов.гр.д.№347/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №87/13.07.2011г. по гр.д.№1155/2010г. по описа на Несебърски районен съд и Решение №1260/30.12.2011г./допълнително/ по същото гр.д.№1155/2010г. по описа на Несебърски районен съд.
В изложението,приложено към касационната жалба касаторът заявява/цитирам/:
„1.Правен въпрос от значение за изхода на делото:Когато едно лице е отстранено принудително от жилището си ,в недопустимо изпъл.Процес въз основа на нищожен ИЛ,който невъзпроизвежда/не удостоверява/изпълняемо право-присъден имот,понеже само лице,на което е присъден имот съгласно чл.522,ал.1 ГПК може да бъде въведно във владение,и когато това жилище е предоставено на лице,което не е собственик,следователно не е владелец-прекъсва ли се давностното владение за отстраненото лице.Няма съдебна практика.
Съгласно чл.280,ал.1т.3-от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”
В следващите три пункта от изложението си касаторът поставя въпроси за искане от наемател на държавно жилище и отправено предложение да го изкупи-т.2,след това задава въпрос как се прекратява наемно провоотношение-т.3 и в т.4 какви фактически грешки се имат предвид при издаване на изпълнителен лист,тъй като в производството по член 406,ал.4 ГПК се прилага съответно член 247 ГПК.,за които въпроси твърди че са от значение за изхода на делото и че по същите липсва съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба И. И. Т.,П. Х. Т. и С. Х. Т.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът А. Г. А. е предявил иск с правно основание член 108 от ЗС против ответниците Х. Т. Т./починал в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници/ и неговата съпруга И. Т.,за предаване собствеността и владението на процесния имот-боксониера №228 на втори етаж в общежитие Парк-І-КК”С. бряг,в който ищецът А. Г. бил настанен с настанителна заповед №346 от 08.11.1994г. на [фирма] и е живял в същия до 07.07.2009г.,като е придобил имота по давност,а наемното правоотношение на последния е било прекратено с отправено предизвестие от 10.05.2002г.Съдът е посочил,че е установено по делото,че първоначалния ответник Х. Т. е бил настанен в процесния имот,който му е бил продаден по силата на нотариален акт №99 от14.10.2002г. от продавача [фирма],което дружество е участвало в производството по делото като привлечено трето лице-помагач.С оглед установеното с доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че правилно е била отхвърлена ревандикационната претенция на ищеца А.,тъй като същият не е доказал осъществявано от него владение,годно да го направи собственик след упражняването му за срок от 10 години,тъй като е бил настанен в имота като наемател,бил е държател на имота, и впоследствие сключения договор с дружеството-помагач е бил прекратен,поради което е обитавал имота без правно основание.
Видно от цитираното съдържание на изложението на касатора,формулираните като правни въпроси в същото,са неотносими към решаващите изводи на съда.Според възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивното решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този правен въпрос,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Очевидно посочените от касатора в изложението му въпроси изобщо не кореспондират с изложените по-горе решаващи мотиви на въззивното решение,включващи правните му изводи по делото.Ето защо,не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба И. И. Т.,П. Х. Т. и С. Х. Т.,следва да се присъдят на основание член 78,ал.3 ГПК,направените разноски по делото в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор №28/03.07.2012г. за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-49 от 25.04.2012г. на Бургаски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№347/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. Г. А. от [населено място],общежитие „Парк-1”,боксониера №228 да заплати на И. И. Т.,П. Х. Т. и С. Х. Т. сумата 500лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: