O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 20.12. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 5198 / 2016г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК..
.. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14944/21.10.2016 г. на К. И. Б., приподписана от адв. А. Г., назначена за процесуален представител по реда на чл.94 ГПК, срещу определение № 3223 от 27.09.2016 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4051/2016 г., с което е потвърдено разпореждане от 04.05.2016 г. на Софиийския окръжен съд по гр.д. № 6/2015 г. за връщане на частна жалба срещу постановеното по делото определение № 922 от 11.05.2015 г.
В жалбата, включително в допълнението към нея в изпълнение на указанията на администриращия съд, се поддържа неправилност на атакуваното определение заради противоречие с материалния закон. Излага се, бланкетно, че казусът е с висока правна сложност, налице е законова празнота и произнасянето по него от касационната инстанция би обогатило правото, както и би довело до синхронизиране на разнобойната налична съдебна практика.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касация с оглед на преграждащия му характер и на критериите по чл. 280, ал. 2, т.1- т.3 ГПК въззивен съдебен акт, така допустима.
По допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV –то г.о., съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 6/ 2015 г. по описа на Софийския окръжен съд е образувано по предявения от К. И. Б. иск срещу Съвета за електронни медии, за осъждане на последния да му изплати обезщетение в размер на 7 500 000.00 лв. за неимуществени вреди, произтекли от мълчалив отказ да се предостави на ищцовата страна право на отговор срещу редица телевизионни медии във връзка с излъчени от тях предавания, засягащи ищеца в качеството му на гражданин на РБ, както и да се разпореди проверка по реда на чл 14, т.4 ЗРТ на Б. „ М. Г.“. С определение № 922 от 11.05.2015 г. Софийският окръжен съд приел, че така предявеният иск е недопустим, поради изначалното отсъствие на признато от законовия ред и защитимо субективно право у ищеца, предвид, че в исковата молба не се твърди в лично качество да е бил засегнат от предаването, за което му е било отказано право на отговор, нито се твърди, че в предаването е била замесена личността му.
Частната жалба срещу това определение е върната от Софийския окръжен съд с разпореждане от 04.05.2016 г., с мотив за неизпълнени в срок указания за държавна такса от 15 лв., след като ищецът бил уведомен надлежно, че определението, с което е отказано освобождаване от задължението му за внасяне на държавна такса, е влязло в сила.
Апелативният съд, в обжалваното сега определение, е потвърдил разпореждането за връщане на частната жалба след обстоен анализ на фактическите обстоятелства по администирането и, включително анализирайки произнасянето по исканията на страната за освобождаване от държавна такса и отричайки твърденията и, че е подала втори път, по пощата, молба за освобождаване от държавна такса, по която липсвало произнасяне от страна на окръжния съд. Приемайки, че указанията по движението на частната жалба са законосъобразни, но не са изпълнени в дадения от съда едноседмичен срок, Софийският апелативен съд достигнал до извод за правилност на разпореждането за връщане на частната жалба.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 – т. 3 ГПК за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол. Нито в жалбата, изготвена лично от жалбоподателя, нито в допълнително представеното уточнение, изгответно от адвоката, осъщестяващ предоставената правна помощ за процесуално представителство, не е изведен правен въпрос, за който се твърди, че е включен в предмета на делото и по който въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС или в противоречие с казуална практика на граждански съд или който би бил от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото. Формулирането на правен въпрос, който е обуславящ, т.с. е от значение за изхода по конкретното дело, играе ролята на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1- т.3 ГПК, е годна да обоснове допускане на обжалвания акт до касация. Съответно формулирането на въпрос, който не е обуславящ, и на още по –голямо основание, неформулирането изобщо на въпрос, съгласно приетото в мотивите и диспозитива на т.1 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване, без да е необходимо да се изследва наличието на специалните предпоставки. Върховният касационен съд не може сам да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи, заради принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, съгласно който страните са тези, които определят предмета на делото и обема на исканата от съда защита и съдействие.
Не са налице и предпоставките за служебно допускане на касацията, тъй като няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3223 от 27.09.2016 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4051/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: