5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
[населено място], 26.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1376 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. А., подадена чрез адвокат Р. З. срещу въззивно решение № 527 от 5.11.2014 г. по гр.д.№ 571/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 201 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 7310/2013 г. на Районен съд, [населено място] и вместо него е постановено ново, с което на Д. С. А. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Й. К., определен е режим на лични отношения на бащата с детето, и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са поставени въпросите: длъжен ли е съдът служебно да събира доказателства с оглед интереса на детето; длъжен ли е съдът задължително да изслуша родителите пред въззивната инстанция за да придобие непосредствени впечатления от техния родителски капацитет и възможности; относно критериите и релевантните обстоятелства при извършването на преценката, при кого от двамата родители интересите на детето са по-добре защитени; длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните. Поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г.; решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на ІV г.о., ВКС; решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., ВКС; решение № 290 от 6.11.2013 г. по гр.д. № 2966/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответницата Д. С. А. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но че няма основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след подробен анализ на доказателствата и на установените от тях обстоятелства по делото, е приел, че независимо, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет да отглеждат и възпитават малолетното си дете, интересът на детето, който /а не желанието на страните/ е определящ, налага упражняването на родителските права в случая да се възложи на майката. В тази връзка, при преценка поведението на всеки един от родителите, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са се разделили на 15.10.2013 г., като майката и детето, родено на 18.12.2010 г. отишли да живеят в дома на родителите й в [населено място]. На 15.112013 г. бащата взел детето с уговорката да го върне на 17.112013 г., но поради неизпълнение на уговорката детето и до настоящия момент живее при баща си в къщата в [населено място],[жк], където живеят и майката и вуйчото на жалбоподателя. Съдът е установил, че майката е с по-висок родителски капацитет сравнен с този на бащата, че бащата е по-незрелия в емоционално отношение родител, че начинът му на живот не се е променил независимо от измененията в семейния живот. Също при преценка интереса на детето, въззивният съд е намерил, че с оглед ниската възраст детето има по-голяма нужда от майчини грижи, отколкото от грижите на бащата, то в интерес на детето е именно да живее с майка си. В заключение, въззивният съд е приел, че при съвкупната преценка на всички относими по делото обстоятелства, които имат правно значение, в интерес на детето в случая е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като е определил режим на лични отношения с бащата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с две преспивания, от петък в 18.00 часа до 17.00 часа в неделя и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по споразумение на родителите и когато детето пожелае.
С така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, съдът е разрешил поставения от касатора правен въпрос за критериите и релевантните обстоятелства при извършването на преценката, при кого от двамата родители интересите на детето са по-добре защитени, не в противоречие, а в съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът е извършил преценката си за това- на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички относими за конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на родителския капацитет на всеки от родителите, на начина им на живот, вида, продължителността, ефективността на полаганите грижи към детето, като е съобразил и възрастта на детето.
По процесуалния въпрос за задължението на съда, сезиран с иск по чл.127, ал.2 СК, служебно да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество. На този въпрос е дадено разрешение в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В решение № 64/12 г. IV г. о.ВКС, е прието, че в „производствата на спорна съдебна администрация съдът определя начина за упражняване на материалните субективни права, и доколкото те имат значение за начина на осъществяване на гражданските правоотношения съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството /в случая на детето/. За предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии“. В съответствие с цитираната съдебна практика във въззивното производство отново е изслушан социалния работник изготвил доклада, който е заявил, че няма промяна в изразеното становище в същия. Разпитал е по реда на чл.176, ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба за обстоятелството в момента работи ли, същата е дала обяснения за това обстоятелство и те са обсъдени в решението. Доказателствени искания във въззивното производство страните по делото не са направили. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика.
По въпроса за задължението на съда да изслуша родителите практика е уеднаквена с приетото по реда на чл.290 ГПК решение № 194 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7753/2013 г., IV г. о. Даденото разрешение е, че изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило /чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК/ и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. В настоящия случай родителите са изслушани в производството пред първата инстанция /в съдебно заседание проведено на 13.02.2014 г./. В случая съдът е процедирал съобразно установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В цитираното от жалбоподателя решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая съдът е сторил това, а обосноваността на изводите му са основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 5.11.2014 г. по гр.д.№ 571/2014 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: