О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
С., 28.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№527 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №9421 от 22.06.11г. по ч.гр.д.№7798/11г. на Софийски градски съд е оставено в сила определението от 31.01.11г. по гр.д.№1067/89г. на Софийски районен съд, с което не е уважена молбата на М. С. Т. и В. С. Т. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решението на районния съд по извършване на делбата. Прието е, че жалбоподателките притежават идеални части от недвижимия имот, който е предмет на делбата. Декларирали са, че едната получава пенсия от 219,16лв., а другата – от 136,08лв. Няма данни да имат здравословни проблеми, за които са необходими допълнителни средства. Следователно – не са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по жалбата.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от М. Т. и В. Т.. Към нея те представят доказателства за влошеното си здравословно състояние. В изложението към жалбата поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Въпросите, които могат да бъдат извлечени от това изложение, са следните: притежаването на идеална част от недвижим имот дава ли основание да се прецени, че лицето притежава имущество, което му позволява да заплати дължимата държавна такса, както и следва ли при преценката по чл.83, ал.2 от ГПК да се извърши задълбочено проучване на възможностите на лицето за заплащане на таксата.
Ответникът в производството Т. С. Т. оспорва жалбата. Счита, че определенията на двете предходни инстанции са правилни, още повече, че по делото има данни за това, че жалбоподателките отдават под наем недвижимото имущество, което е предмет на делбата. В подадения писмен отговор се поддържа още, че делото е образувано през 1989г. и жалбоподателките злоупотребяват с процесуални права, за да забавят влизането в сила на окончателното решение по спора.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Представените от жалбоподателките определения на САС и ВКС по прилагането на чл.83, ал.2 от ГПК изобщо не засягат първия от поставените въпроси – дали притежаването на идеална част от недвижим имот дава основание за преценката, че лицето притежава имущество, което му позволява да заплати дължимата държавна такса. По този въпрос няма противоречива съдебна практика. Напротив, обжалваното определение е в съответствие с формираната съдебна практика по прилагането на чл.83, ал.2 от ГПК по делбени дела и това изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По втория въпрос – за задължението на съда да обсъди всички доказателства, които са от значение при преценката по чл.83, ал.2 от ГПК, също няма противоречива практика. Двете предходни инстанции са обсъдили всички представени пред тях доказателства, относими към тази преценка, в съответствие с посочената от жалбоподателките съдебна практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №9421 от 22.06.11г. по ч.гр.д.№7798/11г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: