О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София,30.04.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1588/2015г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 13.11.2014г. по гр.д.№2120/2013г., с което ОС Бургас е уважил иск с правно основание чл.189 ЗЗД.
Жалбоподателят –О О. , като представител на МРРБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото-основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците -З. В. З. и Ц. Г. З., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С въззивното решение съдът, като е отменил първоинстанционното решение, е развалил поради неизпълнение сключеният Договор за извършване на замяна на недвижими имоти по реда на чл.137 от Наредбата за държавни имоти от 20.07.1989 г., сключен между З. З., от една страна, и Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет-Н., от друга страна, по силата на който ОбНС-Н., като представител на Българската държава, е прехвърлил на З. З., по време на брака му с Ц. З., държавен имот с площ от 860 кв.м., представляващ парцел ІV в кв.34 по плана на [населено място], действащ към момента на сключване на договора, понастоящем част от ПИ с идентификатор №27454.501.202, в замяна на незастроено дворно място с площ от 1050 кв.м., находящо се в [населено място], обл., в чертите на околовръстния полигон, съставляващо имот с пл.№47 в кв.20 по плана на [населено място], общ.Н., понастоящем, съставляващо ПИ №27454.501.106 по кадастралната карта на същото село. Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от З. и Ц. З. иск за разваляне поради неизпълнение на същия договор по отношение на [община].
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.189, ал.1 вр. с чл.87, ал.3, вр. с чл.222 ЗЗД. Приел е, че видно от представеното удостоверение за граждански брак №005306 З. и Ц. З. са сключили граждански брак на 24.05.1980 г., като по време на брака си са сключили договор за покупко-продажба с И. и Ц. М., обективиран в н.а.№ г. на РС Поморие, по силата на който И. и Ц. М. са им продали дворно място от 1000 кв.м., незастроено, находящо се в [населено място], обл., в чертите на околовръстния полигон. Установено е, че със Заповед РД №-09-109 от 26.06.1986 г. е одобрен първият кадастрален, застроителен и регулационен план на [населено място], действащ и сега и в кадастралния план е заснет имот, обозначен с пл.№47, записан в разписния списък към плана като двор на З. В., който попада в парцел І, кв.20, отреден за училище.
Установено е, че на 20.07.1989 г. ищците- ответници по жалба, сключват договор с ОбНС-Н. за замяна на недвижим имот по реда на чл.137 от Наредба за държавните имоти въз основа на Заповед №195/20.07.1989 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС-Н., по силата на който заменят закупеният по-рано имот, съставляващ имот пл.№47 в кв.20, целият от 1050 кв.м. по плана на [населено място] е преминал в собственост на ОбНС-Н. с дворно място с площ от 860 кв.м., представляващо парцел ІV в кв.34 по плана на [населено място], който преди това е бил актуван с Акт за държавна собственост №1622 от 20.09.1988 г. на основание чл.6 от Закона за собствеността и чл.77 от Наредбата за държавните имоти. Прието е по делото, че след замяната имотът, който е прехвърлен от ищците в полза на Държавата, е актуван с Акт за държавна собственост №1631/25.07.1989 г., като в него е отразено, че имотът е бивша собственост на З. В..
Установено е по делото, че със заповед №114/12.12.1996 г. на кмета на [община] е одобрено попълването на кадастралния план на [населено място] с нови имоти възстановени по ЗСПЗЗ и попадащи в регулация, при което процесният парцел ІV в кв.34 попада изцяло в поземлен имот с идентификатор 27454.501.202 по кадастралната карта на [населено място] като част от имот с пл. №117 по кадастралния план на селото, възстановен с Решение Г-29/10.10.1993 г. на Поземлената комисия на наследниците на Т. М..
При тези данни съдът е изложил съображения за това, че при направено искане за разваляне на договора при условията на чл.189 ЗЗД е ирелевантно дали третото лице е предявило правата си и купувачът /страната по договора за замяна- чл.223ЗЗД/ е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това. Прието е, че такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си , като съдът се е позовал и на задължителна практика, изразена в решение от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., III г. о., ГК и решение от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2010 г., IV г. о., ГК. Съдът е счел, че предявеният иск срещу Държавата е основателен и го е уважил, като е посочил, че З. са добросъвестни, т.е. не са знаели към момента на сключване на процесния договор, че прехвърленият им от Държавата имот е обременен с права на трети лица, тъй като към момента на сключване на договора Държавата се е легитимирала като единствен собственик и титуляр на правото на собственост посредством Акт за държавна собственост №1622 от 20.09.1988 г., а към този момент ЗСПЗЗ не е бил действуващ нормативен акт и правата на третите лица са възникнали при неговото действие много по-късно.
Съдът е счел за неоснователен предявеният иск по чл.189 ЗЗД за разваляне на същия договор за замяна по отношение на [община], тъй като тя не е страна по договора, а и не са налице предпоставките на пар. 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), където законодателят е направил изброяване на държавните имоти, които преминават в собственост на общините с влизането на закона в сила.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят , чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това кога е налице реална опасност от съдебна евикция, как се прави преценка, че са налице права на трето лице противопоставими на купувача, допустимо ли е в производство по разваляне на договора продавачъта да предявява искове против трети лица, при положение, че той не е собственик , а такъв е купувача и как се оборва акт за държавна собственост. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които са е позовал и въззивния съд в решението си – от 17.06.2013г. по гр.д.№1317/2012г.,ІІІ г.о. и от 24.01.2012г. по гр.д.№187282010г., ІV г.о. на ВКС – по приложението на чл.198 ЗЗД.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставените от жалбоподателя въпроси за това кога е налице реална опасност от съдебна евикция и как се прави преценка, че са налице права на трето лице противопоставими на купувача, е именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения, посочени както от съда, така и от жалбоподателя. Според същата купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това, а такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си. В този смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното решение.
Така установената практика на ВКС не е неправилна и не се налага нейната промяна, в който случай би било налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Що се касае до поставените от жалбоподателя въпроси за това допустимо ли е в производство по разваляне на договора продавачът да предявява искове против трети лица, при положение, че той не е собственик , а такъв е купувача и как се оборва акт за държавна собственост, настоящият състав намира, че същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. За да е от значение за спора поставеният от жалбоподателят въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на съда по спорния предмет, а не и да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в този смисъл т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
На ответниците по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.11.2014г. по гр.д.№2120/2013г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: