О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
гр.София 10.06.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1765 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „В” О. , гр. П., против решението от 12.06.2009г., постановено по гр.д. №997/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 12.02.2009г. по гр.д. №2114/2004г. на Пловдивски районен съд, с която е уважен предявения от М. Н. Ф. от гр. П., срещу „В” О. иск с правно основание чл.200 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Н. Ф. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е осъдено „В” О. да заплати на М. Н. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 12.10.2007г. в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от 12.10.2007г. Приел е за неоснователно възражението на работодателя за намаляване размера на обезщетението по реда на чл.201, ал.2 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят „В” О. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, поддържа, че въпросите за приложението на чл.201, ал.2 от КТ и на чл.52 от ЗЗД са решени от въззивния съд в нарушение на т.11 на ППВС №4/1968г.; че противоречиво са решени с въззивното решение и с приложените решения №266 от 13.03.2006г., №650 от 11.05.2006г. и решение №377 от 07.03.2005г. по гр.д. №3667/2002г., всички на ВКС, ІІІ г.о.; че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие със съдебната практика или решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. И в двете хипотези решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът дали пострадалият работник е допуснал груба небрежност, с което е допринесъл за настъпването на трудовата злополука е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения, тъй като тази преценка се извършва с оглед на установените по конкретните дела данни. В приложените към изложението решения на ВКС е прието, че при тежки нарушения на нормативни актове и правила за охрана на безопасността на труда пострадалият работник допринася за настъпването на трудовата злополука с груба небрежност. Въззивният съд е приел, че не е установено работничката да е допуснала груба небрежност, с оглед данните по делото, че работата с пресата не се включва в трудовата функция на работничката като шивачка, че тя не е имала опит в работата с тази машина и че не е бил проведен инструктаж за работа с пресата, а само за работата й като шивачка. Въззивното и приложените решения са постановени при установената по всеки от споровете фактическа обстановка и това е обусловило изводите по възражението на работодателя, а не различие в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Доводите на касатора за разрешаване от въззивния съд на въпросите за приложението на чл.201, ал.2 от КТ и чл.52 от ЗЗД в противоречие с т.11 от ППВС №4/1968г., са неоснователни. Това е така, тъй като с посочената задължителна съдебна практика не е решен първият от релевираните въпроси, а по отношение на втория въпрос касаторът не е посочил конкретно кое от обстоятелствата, обуславящи вредите, не е обсъдено от въззивния съд. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по приложението на чл.52 от ЗЗД има задължителна съдебна практика – ППВС №4/1968г., която няма основание да бъде променяна. Разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ е ясна и по приложението й има установена практика на ВКС, изразена и в представените от касатора съдебни решения, поради което и по този няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.06.2009г., постановено по гр.д. №997/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на „В” ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: