О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 300/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. Д. от гр. С. чрез пълномощника й адв. К от САК, срещу решение от 03.06.2008 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 3206/2007 г., с което оставено в сила решение от 05.07.2007 г. на Софийския районен съд, 79-ти с-в, по гр.д. 20189/2006 г., за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 4 от КТ. В изложението за допускане на касационно обжалване е формулиран въпрос, който се твърди, че е решаван от съдилищата противоречиво, а именно дали при наличие на молба за прекратяване на трудовото правоотношение и даден писмен отговор (съгласие) от страна работодателя, е налице прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1 от КТ или трябва да бъде налице и уведомяване на работника. Твърди се също, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която не може да бъде налагано дисциплинарно наказание, ако преди това трудовото правоотношение е било прекратено.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника по касационната жалба „С” ЕАД.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС има правомощие единствено да го уточни или детайлизира, но не е длъжен да го изведе от изложението.
Представеното с изложението решение № 1217/23.07.2002 г. на ВКС, по гр.д. 1487/2001 г., ІІІ г.о. не противоречи на обжалваното решение. От него не може да се изведе твърдяните в изложението противоречива практика на съдилищата, както и противоречие с практиката на ВКС.
Решение № 1217/23.07.2002 г. на ВКС, по гр.д. 1487/2001 г. не е задължителна практика за съдилищата, съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за да може да се поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Въпросите, по които ВКС се е произнесъл с това решение нямат връзка с поставения правен въпрос от касаторката. С оглед на изложеното е видно, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3206/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: