О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.588
гр.София, 10.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 394/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Г. К. от гр. С., чрез пълномощника си адв. К от гр. З., е подал касационна жалба вх. № 370 от 27.01.2009 год. срещу въззивното решение № 616 от 05.01.2009 год. по в.гр.дело № 501/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 45 от 11.04.2008 год. по гр.дело № 151/2007 год. на З. районен съд. С последното е отхвърлен иска на касатора по чл.109 ЗС срещу В. А. С. ”С”, гр. З. за прекратяване на неоснователните действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост в имот пл. № 2* попадащ в кв.19 и кв.20 по ЗРП на гр. З., като премахне притежаваната от ответника и попадаща в имота незаконна постройка – монолитна едноетажна сграда с бетонен покрив, състояща се от шест помещения, със застроена площ 176 кв.м. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според жалбоподателя, окръжният съд бил приел, че между собственика на една сграда и собственика на земята по реституция възниква съсобственост, поради което реституираният собственик трябва да търпи ограничение на правото си на собственост, както и че приобретателят /ответникът/ е добросъвестен, защото е придобил сградата преди реституцията на имота, поради което постройката се обособява като отделен имот и е изключителна собственост на приобретателя. Поддържа се, че тези два съществени материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона – чл.109 и чл.30, ал.1 ЗС и за развитието на правото и по тях Върховният касационен съд следвало да насочва грижливо практиката на съдилищата. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава и с още един – трети материалноправен въпрос, по който според жалбоподателя Върховният касационен съд би се произнесъл, ако реши да остави в сила въззивното решение, но по съображения, че макар придобитата сграда да е незаконен строеж, да не е узаконяема и да не е в режим на търпимост, ответникът като неин собственик обладава право на суперфиция, а суперфициарът може да ползва безвъзмездно земята за използване на постройката /чл.64 ЗС/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за неоснователността на негаторната претенция е, че ищецът/сега касатор/ не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е върнал обезщетение, явяващо се разлика между възстановената от него сума 1 464 лева, получена по оценителния протокол от 22.06.1962 год./л.71 от делото в първата инстанция/ за отчуждените му 2628 кв.м. от имот пл. № 278 и размера на обезщетението за 3328 кв.м./площта на имот пл. № 277/, за собственик на който е признат с констативния нотариален акт № 94, т.І, рег. № 8* нот.дело № 88 от 30.05.2002 год. Въззивният съд приел, че не е ясно къде е площта на разликата от 700 кв.м., за да се правят изводи в насока, че процесната сграда се намира в имота, за който е върнато обезщетението и е настъпил ефекта на реституцията. На следващо място, според въззивния съд, ищецът/касатор/ не е установил по никакъв начин, че процесната сграда е била построена незаконно.
След посочените, решаващи относно липсата на основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС съображения, въззивният съд е добавил като евентуален и мотив, че ответникът бил добросъвестен приобретател на сградата съгласно договора от 02.04.1998 год., поради което и постройката се обособява като отделен имот и е изключителна негова собственост, както и че при тази установеност се създавала съсобственост и собственикът следва да търпи ограничение на правото си на собственост по силата на законно въведените ограничения на собствеността.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателят не сочи непълноти или неясноти на нормите, отнасящи се до исковата защита, упражнявана от собственик по отношение на незаконен строеж в неговия имот, нито на разпоредбите на чл.30, ал.1 и на чл.64 ЗС, които да наложат допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси по приложението на материалния закон многократно са били предмет на произнасяне и от върховната съдебна инстанция, поради което липсват хипотези по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 616 от 05.01.2009 год. по в.гр.дело № 501/2008 год. на Смолянския окръжен съд, по жалба вх. № 370 от 27.01.2009 год., подадена от А. Г. К. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: