О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София,28.06. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. ргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 69/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Ю. Я. Я. и Р. Ю. Я., приподписана от адвокат М. Ц. , срещу въззивното решение № 587 от 03.11.2009 г. по в. гр. д. № 631/09 г. на П. ския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по определящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а също и в касационната жалба, свързани с приложението на чл. 59, ал. 1 ЗС.
Ответницата по касация Ц. Х. Я. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 1079-II от 20.05.2009 г. по гр. д. № 521/09 г. на Плевенския районен съд в частта, с която е уважен предявен от Ц. Хр. Я. иск по чл. 75 ЗС, като Ю. Я. Я. и Р. Юл. Я. са осъдени да й предадат владението върху дворно място в гр. Д. и построените в него къща, лятна кухня и стопански сгради.
По делото е установено, че с н. а. № 132/97 г. ищцата Ц съпругът й Я. Я. , починал на 16.10.1998 г., дарили на ответника Ю техен син, собствения си недвижим имот, предмет на иска, като си запазили правото на ползуване върху целия имот докато са живи.становено е също, че както собственикът, така и неговият син – ответникът Р. Я. , с различни свои действия, след есента на 2008 г. пречат на ищцата да реализира в пълен обем притежаваното ограничено вещно право на ползуване – заключване на втория етаж от къщата, недопускане до първия етаж, стопанските постройки и двора, и др. Оттук съдът заключил, че искът за защита на правото на ползуване, което е учредено в полза на ищцата до нейната смърт и се разпростира върху целия имот, е основателен и доказан.
При тези данни следва да се приеме, че поставените от касаторите въпроси за възникването, погасяването и упражняването на правото на ползуване, учредено или запазено при прехвърляне на недвижим имот, са обуславящи изхода на спора. Те обаче са изяснени в съдебната практика, а даденото от въззивния съд разрешение на конкретния правен спор е съобразено с нея, и в частност с посоченото от касаторите ТР № 47 от 1961 г. на ОСГК, което разглежда някои аспекти на правото на обитаване като вид вещно право на ползуване на недвижим имот за личните нужди на ползувателя.
Правото на ползуване е ограничено вещно право, което по силата на чл. 59, ал. 1 ЗС се погасява със смъртта на ползувателя, ако не е учредено за по-кратък срок. То не може да бъде наследено, тъй като законът изрично изключва неговото наследяване при смърт на притежателя му. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 1 от СК от 1985 г. /отм./, когато правото на ползуване е учредено по време на брака, съпрузите имат равни права при упражняването му, в предвидените от закона рамки.
С оглед на тази правна уредба и предвид клаузите на договора от 1997 г., следва, че съпрузите-дарители са имали правото съвместно да ползуват целия имот. Затова смъртта на Я. Я. не е правопроменящ факт по отношение обема на ограниченото вещно право. И след настъпването на посоченото юридическо събитие имотът е останал обременен в своята цялост със запазеното в полза на преживялата съпруга право на ползуване. В същия обем тя има право на защита, защото претендираната от собственика на имота правна последица не е настъпила- той не е придобил правото да ползува вещта или част от нея. За собственика – Ю. Я. , както и за всяко трето лице, каквото се явява касаторът Р. Я. , е налице задължение да осигурят на ползувателя – ищцата, възможност да упражнява притежаваното от нея ограничено вещно право върху целия имот.
С оглед изложеното не може да се приеме, че стоят за разрешаване в съдебната практика поставените от касаторите въпроси: дали със смъртта на единия съпруг е настъпила промяна в обема на запазеното за другия съпруг право на ползуване, и придобил ли е собственикът на имота с настъпването на посоченото юридическо събитие пълното право на собственост; или че практиката се нуждае от изясняване или допълване в това отношение с оглед спецификата на конкретния случай.
На ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 50 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 587 от 03.11.2009 г. по в. гр. д. № 631/09 г. на П. ския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. Я. Я. и Р. Ю. Я. да заплатят на Ц. Х. Я. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: