1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
[населено място], 11.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 528/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на М. М. Б. от [населено място] чрез пълномощника й адв. Е. Б. срещу определение №1093/16.05.2012г. по ч.гр.дело № 1171/2012г. на Софийски апелативен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Частният касатор се позовава на критериите за селектиране на частните касационни жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК към които препраща нормата на чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – София не заявява становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Отразеното в диспозитива на определението, че то не подлежи на инстанционен контрол, не създава пречка за разглеждането на частната касационна жалба на основание чл.273, ал. 3, т.1 ГПК.
Предмет на обжалване е определение на САС, с което е потвърдено определение на Софийския окръжен съд от 14.02.2012г. по т.дело №245/2011г., с което е отказано на частната жалбоподателка да й бъде възстановен на основание чл.64, ал.2 ГПК срока по чл. 367 ГПК за подаване на отговор към исковата молба. Съдът е приел, че връчването на съобщението до ищцата на нейната баба, представлява редовно връчване по чл.46, ал.1 ГПК. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел, че лицето на което е връчено съобщението забравя и не предава съобщенията на ответницата тъй като не кореспондират с доказателствата по делото – при връчено на бабата съобщение ответницата се е явила в открито съдебно заседание. Приел е още, че молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба би била основателна, ако ответницата е отсъствала от адреса, каквито показания свидетелят не е дал пред съда.
По формулираните от частният жалбоподател процесуални въпроси по приложението на чл.64, ал.2 ГПК: не представлява ли особено непредвидимо обстоятелство за адресата на съдебните книжа обстоятелството когато третото лице, получило призовката със задължението да я предаде, не изпълни това свое задължение и реалното неузнаване на съобщението не е ли обстоятелство от непредвидим и изненадващ характер, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Липсва обективен идентитет между обжалваното определение и определение №406 по ч.гр.д. № 287/2009г. на ВКС, ГК, в което съдът е приел, че не представлява особено непредвидимо обстоятелство за пропускане на срока за обжалване на решение, факта на отсъствие на страната от България, поради това, че пътуването й до Германия е било предварително планирано и затова тя се е уговорила съобщението да бъде получено от съседка, както и факта на констатирано заболяване за четири дни, тъй като не обхваща целия период на обжалване на въззивното решение. Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос и с определение №908 по ч.т.д.№ 846/2011г. на ВКС, ТК, с което ВКС се е произнесъл за съотношението на двете норми за възстановяване на пропуснат срок – по чл.64, ал.2 ГПК от общата част на ГПК и специалната норма 423, ал.1, т.4 ГПК при пропуснат срок за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Определение № 58 от 14.02.2012г. по ч.гр.дело № 60/201г. на ВКС, ГК разглежда хипотеза на подаване на молба за възстановяване на пропуснат срок по чл.64, ал.2 ГПК поради “остра инфекция на горните дихателни пътища”, настъпила след като е бил изтекъл срока за обжалване, т.е. липсва обективен идентитет между сочените от страната обстоятелства като особено непредвидими за пропускане на установен от закона срок. Останалите две определения по ч.288 ГПК не формират съдебна практика, съгласно приетото в ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС и т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът не обосновава поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбите, на които съдът е основал отказа си за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба – чл.46, ал.1 и чл.64, ал.2 ГПК са напълно ясни и по приложението им установена съдебна практика. При това изводът дали невръчването на съобщението представлява особено непредвидимо обстоятелство за ответницата е направен след преценка на доказателствата по делото – съдът не е кредитирал показанията на св., правилността на която не може да бъде проверявана в производството по селектиране на жалбите.
Останалите въпроси за последиците за страната на която не е връчено съобщението от третото лице, не са обуславящи изхода на спора, поради което по отношение на тях не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1093/16.05.2012г., постановено по ч.гр.дело № 1171/2012г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: