4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София,11.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1629 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. К., срещу определение № 142 от 02.06.2016г. по т.д. № 3396/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от дружеството касационна жалба против решение № 202 от 26.06.2015г. по в.т.д. № 250/2015г. на Варненски апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита за неправилен извода на решаващия състав, че в случая се касаело за отделни търговски продажби, които имали самостоятелен характер и заплащането на цената на всяка една от тях била предмет на отделен иск, като поддържа, че в исковата си молба изрично е посочил, че доставките по процесните 14 броя фактури почиват на „трайно установени търговски отношения“ и това е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поддържа, че трайните търговски отношения от своя страна почиват на наличието на определен от закона юридически факт, който в случая е търговският договор за периодична доставка на стоки, регламентиран в нормата на чл.322 ТЗ, и който е неформален и подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Счита, че отделните доставки, изпълнени в рамките на така породеното търговско правоотношение, не съставляват отделни правоотношения, а осъществяване на престация, породена от едно общо правоотношение, като всяка една от тези отделни доставки може да се характеризира с различен вид стока, асортимент, единична цена съгласно ценоразписа на продавача към момента на всяка престация и други. Твърди, че извършените от него отделни по същността си доставки са резултат на трайно установени между страните търговски отношения от 2007г. и са плод на сключен неформален търговски договор, в какъвто смисъл е и проектът за доклад на първоинстанционния съд, приет без възражения от страните по спора. Поддържа, че позоваването на ТР № 3/2011г. от състава на ВКС няма връзка с конкретния случай.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от адв. Х. Х., оспорва частната жалба. Поддържа, че е правилен изводът на съдебния състав, че в случая между страните са налице 14 отделни правоотношения, по които са извършени 14 отделни доставки, като твърди, че още пред първоинстанция съд в отговора на исковата молба е поддържал това становище и се е позовал на практиката на ВКС в тази връзка. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че между страните е сключен единен договор за продажба на метални отпадъци, като сочи, че жалбоподателят не излага твърдение какви са били клаузите на този договор, нито е ангажирал доказателства за това страните да са постигнали съгласие да встъпят в такова правоотношение и за неговото съдържание. Твърди, че процесните доставки са извършвани независимо една от друга и по делото няма данни за общ юридически факт, нито такъв факт съществува, който да ги обединява, а единственото сходство между доставките е във вида на доставената стока. Поддържа, че крайният извод не се променя от обстоятелството, че страните се намират в трайни търговски отношения, тъй като тези отношения по никакъв начин не могат да направят отделните и независими правоотношения между страните единно такова. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в определение № 201 от 13.04.2016г. по т.д. № 574/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 51 от 27.01.2016г. по ч.т.д. № 3706/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 603 от 20.09.2013г. по ч.т.д. № 2847/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 25 от 23.01.2014г. по т.д. № 113/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 122 от 19.05.2016г. по т.д. № 1912/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.. Поради това моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предмет на делото са предявени няколко обективно съединени осъдителни искове, всеки от които е с цена под 20 000 лева. Посочил е, че предвид липсата на твърдения и доказателства за сключен между страните изричен писмен договор за доставка на стоки, като се сочат 14 броя отделни доставки на стоки по отделни фактури при установени между страните трайни търговски отношения, следва да се приеме, че всяка от посочените и представени от ищеца фактури касае отделна търговска продажба и вземането по нея е предмет на защита с отделен иск. Счел е, че трайният характер на търговските отношения сам по себе си не е основание да се приеме наличие на един договор за периодични доставки.
Определението е правилно.
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр. 50 от 2015 г./. Съобразно тази императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 20 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и е постановено по предявени от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени осъдителни искове за заплащане на стойността на продадени от ищеца метални отпадъци по съставени за продажбите фактури и на обезщетение за забава в размер на законната лихва от момента на извършване на доставките до завеждане на иска. Делото е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като се претендират вземания, произтичащи от договори за търговска продажба – търговски сделки по чл.286, ал.1 ТЗ, като цената на всеки един от обективно съединените искове е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване – 20 000 лева.
Д. на частния жалбоподател, че е предявен един иск за цената на продадените метални отпадъци, която надхвърля 20 000 лева, предвид изложеното в исковата молба твърдение за наличие на трайни търговски отношения, почиващи на търговски договор за периодична доставка на стоки, регламентиран в нормата на чл.322 ТЗ, не съответства на данните по делото. В исковата молба е изложено единствено твърдение за наличие на трайно установени търговски отношения между страните във връзка с доставка на стоки, но не и за наличие на сключен договор между тях, определящ общо съдържанието на конкретно договорно правоотношение с продължаващо във времето изпълнение. При липса на такива твърдения не може да се приеме, че извършените отделни доставки, дори и да са израз на установени между страните трайни търговски отношения, представляват престации по изпълнение на един договор, а следва да се приеме, че представляват престации по отделни договори за продажба, материализирани в съставените фактури. Изложеното обуславя извода, че с исковата молба са предявени не един иск, а множество обективно съединени искове, всеки от които е основан на договор за търговска продажба, индивидуализиран в съставена фактура. Поради това при преценка за допустимостта на подадената касационна жалба следва да бъде взета предвид цената на всеки обективно съединен иск.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение. Като е достигнал до този извод, съставът на ВКС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 142 от 02.06.2016г. по т.д. № 3396/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: