4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 15.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. ч.гр. д. № 489 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение № 2415 от 29.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1499/2010 г. на В. окръжен съд е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 13644 от 08.09.2010 г., подадена от А. И. Т. от гр. В. срещу определение от 28.05.2010 г. по гр.д. № 11859/2009 г. на В. районен съд, с което е оставено без уважение искане за приемане за съвместно разглеждане по делото предявен от ответницата насрещен брачен иск с правно основание 49, ал.3 вр. с ал.1 СК и заявени претенции по чл. 56 СК и чл. 145 СК.
Срещу определението на В. окръжен съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила частна жалба вх. № 29644 от 09.08.2010 година, подадена от А. И. Т. от гр. В..
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 11859/2009 година на В. районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от Ц. С. Т. против А. И. Т., двамата от град В. с която е предявен иск за развод по вина на ответницата, ведно с който са предявени и искове за промяна на фамилното име на жената след развода и предоставяне ползването на семейното жилище. С молба от 18.12.2009 г., преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, ответницата е поискала продължаването му, която молба е оставена без уважение с разпореждане на съда от 18.12.2009 г. Съдът е приел, че ГПК не допуска възможност за продължаване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. На 08.01.2010 г., ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, ведно с който е предявила насрещен иск за прекратяване на брака по вина на мъжа. Предявила е и претенции да и бъде предоставено ползването на семейното жилище, както и ответникът да бъде осъден да и заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. С определение от 28.05.2010 година съдът е оставил без уважение молбата за приемане за съвместно разглеждане на предявения насрещен брачен иск и съединените претенции по чл. 56 СК и чл. 145 СК, тъй като същите са заявени след изтичане на срока по 131 ГПК, съответно – след срока по чл. 211 ГПК.
С определение № 2415 от 29.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1499/2010 г., В. окръжен съд е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 13644 от 08.09.2010 г., подадена от А. И. Т. от гр. В. срещу определението от 28.05.2010 г. Приел е, че отказът за приемане да се разгледат предявените от ответницата брачни и небрачни искове в същото производство не е преграждащ да се разгледа самият материален спор, предмет на исковете по чл. 211 ГПК.
Определението е незаконосъобразно в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу отказа да се приемат за съвместно разглеждане предявеният насрещен брачен иск и искът за присъждане на издръжка след прекратяване на брака.
Определението, с което не се приема за съвместно разглеждане предявения насрещен иск не подлежи на отделно обжалване с частна жалба, тъй като не е преграждащо – насрещният иск може да бъде разгледан в отделно производство. Това правило обаче не се отнася за случаите, когато насрещния иск не може да бъде разгледан в отделно производство.
Насрещният иск за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство не може да бъде разделен в отделно производство, тъй като той е идентичен с предявения от ищеца иск за прекратяване на брака. Поради това, определението в тази му част подлежи на обжалване.
Подлежи на обжалване и определението, с което не е приет иск за издръжка след прекратяване на брака, тъй като този иск не може да бъде разгледан в отделно производство преди бракът да бъде прекратен.
Първоинстанционното определение, с което не са приети за разглеждане основанията за прекратяване на брака по вина на ищеца, както и по мерките относно ползването на семейното жилище, не подлежи на отделно обжалване с частна жалба. По въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, въззивният съд ще се произнесе по задължението на първоинстанционния съд да разгледа обстоятелствата, които имат отношение към вината на ищеца, както и по изчерпване предмета на делото, в т.ч. и по претенцията за мерки за ползване на семейното жилище – във въззивното производство съдът се произнася по всички своевременно въведени искания, по които първоинстанционния съд не се е произнесъл в нарушение на съдопроизводствените правила. В това производство въззивният съд ще извърши преценка дали възраженията на ответника са били преклудирани, изхождайки от правилата на чл. 133 ГПК и чл. 147, ал.1 ГПК. С изтичане на срока за отговор се преклудират всички възражения на ответника, които се основават на обстоятелства, които са му станали известни до този момент, като на първо място това са обстоятелствата, на които ответникът е бил очевидец. Обстоятелствата, на които не е бил очевидец по правило се преклудират, ако той не е положил дължимата грижа да ги узнае своевременно. Съгласно чл. 147, ал.1 ГПК тези обстоятелства могат да бъдат предявени по-късно, както и бъдат представени и поискани доказателствата, за които страната не е узнала въпреки положената дължима грижа. Това последно правило обаче не се прилага в брачния процес, тъй като в този процес не може да се изследва дали съпругът е положил дължимата грижа да узнае всяко противобрачно поведение на другия съпруг. Всяко противобрачно провинение е основание за прекратяване на брака, т.е. всеки факт от живота на съпрузите, причинил дълбоко и непоправимо разстройство е основание за отделен иск за развод, но поради принципа на изчерпателност на основанията (чл. 322, ал. 1 ГПК), страната може да въведе ново основание и пред въззивния съд, който не проверява дали е била положена дължимата грижа за узнаване на този факт – всички новоотрити и новонастъпили факти относно брачни провинения могат да бъдат заявени във въззивното производство до приключване на съдебното дирене .
По въведените с частната жалба оплаквания:
Обстоятелството, че жалбоподателката, ответница по делото, е поискала продължаване на срока за подаване на отговор на исковата молба е без отношение към законността на обжалваното въззивно определение. Определението на съда по молбата за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствено действие не подлежи на инстанционен контрол – нито продължаването на срока, нито отказът срока да бъде продължен. С този акт на съда се разрешава въпрос, който законодателят е оставил на свободна преценка на съда, пред който делото е висящо, каквито въпроси са и тези за съединяване и разделяне на дела, за провеждане на съдебното заседание при закрити врата или вън от сградата на съда, за повторно изслушване на свидетелите и вещите лица от въззивната инстанция и др.
Предвид изложеното, обжалваното определение на В. окръжен съд следва да бъде отменено в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу отказа да се приемат за съвместно разглеждане предявеният насрещен брачен иск и искът за присъждане на издръжка след прекратяване на брака и делото върнато за разглеждане на частната жалба в тази и част.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2415 от 29.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1499/2010 г. на В. окръжен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 13644 от 08.09.2010 г., подадена от А. И. Т. от гр. В. срещу определение от 28.05.2010 г. по гр.д. № 11859/2009 г. на В. районен съд, с което е оставено без уважение искане за приемане за съвместно разглеждане по делото предявен от ответницата насрещен брачен иск с правно основание 49, ал.3 вр. с ал.1 СК и заявена претенция по чл. 145 СК.
Връща делото на въззивния съд за произнасяне по частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: