О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 16.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№529 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
С определение №10361 от 20.06.12г. по ч.гр.д.№3268/12г. на Софийски градски съд е потвърдено разпореждане от 13.10.2011г. по ч.гр.д.№16060/11г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането за връщане на държавна такса, внесена за производството по чл.410 ГПК. Въззивният съд е приел, че отхвърляйки молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, районният съд се е произнесъл по съществото на подадената молба, поради което внесената от заявителя държавна такса по сметка на СРС в размер на 716,87лв. не се връща.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от заявителя З. Н. Н.. Тя поддържа, че районният съд не се е произнесъл по съществото на подадената молба за издаване на заповед за изпълнение, а е отклонил искането с мотив, че тя не е подсъдна на районния съд. Липсва произнасяне по основателността на подадената молба по чл.410 ГПК, ето защо съдът е следвало да върне внесената държавна такса. Като са отказали да сторят това, двете предходни инстанции са постановили неправилни съдебни актове.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС: При отсъствие на изискванията на чл.410 ГПК /например липса на родова подсъдност/ следва ли съдът да разглежда по същество искането за издаване на заповед за изпълнение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима при условията на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос не е сред кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Това е така, тъй като предмет на настоящото частно производство не е спорът дали съдът следва да остави без разглеждане или без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение при липсата на условията на чл.410 ГПК, а спорът дали се дължи връщане на държавна такса при постановен и влязъл в сила отказ за издаване на заповед по чл.410 ГПК. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос не обуславя изхода на настоящотоящото частно производство, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Независимо от това следва да се отбележи, че в съдебната практика, включително и в практиката на ВКС, няма колебание, че проверката на условията по чл.411, ал.2 ГПК представлява произнасяне по същество по подадената молба за издаване на заповед за изпълнение и че когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК се постановява отказ да се издаде заповед за изпълнение, а не определение за оставяне на молбата без разглеждане. Тази установена съдебна практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №10361 от 20.06.12г. по ч.гр.д.№3268/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: