3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София, 17.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4467 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. И. Б., с адрес в [населено място], против определение № 1970 от 25 юни 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5271/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението да внесе държавна такса в размер на 15 лева за администрирането на частна жалба против определение № 675 от 26 февруари 2018 г. по същото частно гражданско дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че от представената по делото декларация за материално и гражданско състояние се констатира, че Б. получава инвалидна пенсия от 230 лева от месец октомври 2017 г., има хронични заболявания и злокачествени кожни образувания, няма непълнолетни деца, които да издържа, женен е от 21.09.2016 г., като е декларирал, че със съпругата му имат разделни имуществени отношения. Установено е, че съгласно служебно изискана справка от Агенция по вписванията, жалбоподателят притежава в съсобственост с Т. Ц. Б. недвижими имоти в [населено място]: апартамент с площ от 108,57 кв.м., с адрес [улица], вх. Д, ет. 5, земя /УПИ/, вилна сграда и пристройка към нея в местността „С.-Д.“, както и че справката удостоверява множество вписани искови молби на Б., с предмет вещни права върху други недвижими имоти. Въз основа на горното съдът приема, че молителят не е материално затруднен и може да заплати държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС, при посочения размер на пенсията си и при декларираното си семейно положение, като молбата му за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ? процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят не е материално затруднен до степен, че да не може да заплати държавната такса от 15 лв., тъй като несъответствието между декларираното от него и служебно установеното от съда от изисканата справка поставяли под съмнение твърдението му, че той няма достатъчно средства да заплати тази държавна такса. Този извод е основан единствено на съмнение на съда и е в противоречие с приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение. Съгласно декларираното от Б., единственият му източник на доходи е пенсия за инвалидност в размер 230 лв. месечно, т.е. – доход от 7,67 лв. дневно, и друго за имущественото му състояние категорично не е установено, което обуславя извод, че по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК той няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, дори в минималния й размер.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1970 от 25 юни 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5271/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ОСВОБОЖДАВА К. И. Б. от задължението да внесе държавна такса за обжалване на определение № 675 от 26 февруари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 5271/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Връща делото на апелативния съд в [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: