4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 17.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1024/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. О. срещу решение от 07.02.2011 г. по гр.д. Nо 3643/08 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 09.07.2008 год. по гр.д. № 18799/2006 год. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 13,ал.2 ЗВСВГЗГФ за възстановяване на собствеността върху 14 дка гори в м.”К.”,землището на [населено място].
В жалбата са развити доводи за недопустимост,нищожност и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон.Моли се за отмяна на решението на въззивния съд и за уважаване на предявения иск.
В двете изложения по чл.284 ал.3 т.1, ГПК жалбоподателят е посочил,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по материално правния въпрос – стопанската карта представлява ли писмено доказателство за възстановяване и признаване на правото на собственост и по процесуалноправните въпроси относно процесуалното представителство във въззивната инстанция,както и относно приемането на съдебна експертиза,която е изготвена извън предмета на поставената задача,като не е извършена пълна проверка в съответните институции от експерта и следва ли експерта да бъде напътстван от съда къде да извърши проверка,както и следва ли да бъдат взети предвид свидетелските показания на съсед възстановил собствеността си върху гори в съвкупност с експертизата,приета по делото.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ въззивната инстанция е приела,че независимо от установяване унищожаването на емлячните регистри в кметство Ж. и ОСЗ”П.”,не са представени писмени доказателства за притежаване правото на собственост на наследодателя на касатора – ищец върху процесните гори,а свидетелските показания за доказване правото на собственост не следва да се кредитират,съгласно изричната забрана на чл.13,ал.3,изр.3 ЗВСВГЗГФ.Изключението на чл.134 ал.1 ГПК/отм./за допустимост на свидетелските показания при загубен или унищожен документ не по вина на страната не намира приложение в случая,тъй като е предвидена специалната предварителна възможност по чл.14 ал.1 от закона.Непровеждането на тази процедура води до недоказаност на иска.По тази причина и приетите две съдебно технически експертизи,изготвени въз основа на описанието на процесния имот от касатора,установяващи наличието на букова гора от 14 дка в землището на [населено място] не са зачетени.
Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост или нищожност на акта на въззивния съд ,съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/ 2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай наведеното не е довод за недопустимост,а е относимо към преценката за правилността и обосноваността на обжалваното решение.За пълнота следва да бъде посочено,че според трайната практика решението е недопустимо при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка.
Не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставения материално правен въпрос – стопанската карта представлява ли писмено доказателство за възстановяване и признаване на правото на собственост.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК, както и решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК/.На второ място практиката е уеднаквена с решение № 821/30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2008 г., I. г. о. и решение № 302 /18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 918/2009 г., II г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК и е прието,че стопанската карта съдържа само графично изображение на включеното в ревира, като описанието е с условни знаци, поради което от нея не може да се черпи информация за това на кого са били описаните обекти. Тя има значение при индивидуализацията на имота – установяване на площ или граници.Стопанската карта и списъкът към нея е годно доказателство за собствеността само когато имотът е заснет и отразен в нея,какъвто не е настоящия случай,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.Доколкото се позовава на решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В представените решение на ВКС – № 192/8.03.2009 год. на І г.о. и № 302/18.06.2010 год. на ІІ г.о.,както и влезлите в сила въззивни решения на ОС – Смолян е очертан кръга на годни писменни доказателства- преки и косвени удостоверяващи правото на собственост върху горите към момента на одържавяването им,както и изричното изключване на свидетелските показания и декларациите на заявителите. Въззивното решение не противоречи на представените решения, поради което не са налице и предпоставките на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставеният въпрос.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставения въпрос.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго. Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1,т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.02.2011 г. по гр.д. Nо 3643/08 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: