1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 17.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1121/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. П., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. П., срещу въззивно решение №1336 от 31.10.2017 г. по гр. дело №1635/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №78 от 09.01.2017 г. по гр. дело №44/2016 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място], за заплащане на обезщетение в размер на 8 000 лв. за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, от полученото следствие на работата и при ответника професионално заболяване “Други уточнения полиневропатии. Вегетативна полиневропатия на горни крайници”. Въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „дърводелец-мебелист“ за времето от 03.06.2004 г. до 19.11.2015 г., когато Т. е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 9 КТ – поради болест, довела до трайна нетрудоспособност. Във въззивното производство е представено ЕР на НЕЛК №695/14.10.2016 г., за което няма данни да е влязло в сила. Ищцата е тази, която носи тежестта да установи факта, че решението на НЕЛК е влязло в сила, тъй като тя черпи права от това решение, както и че влязлото в сила решение на НЕЛК е юридически факт, който е част от ФС за възникване на правото за обезщетение на вреди по чл.200, ал.1 КТ. След като този факт не е доказан, то искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния правен въпрос: кога вземането за обезщетение от професионално заболяване става изискуемо – от влизане в сила на ЕР ТЕЛК или от издаването му, независимо от обжалването му, както и от кога тече давностният тригодишен срок. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1336 от 31.10.2017 г. по гр. дело №1635/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатият въпрос е обусловил изхода на спора, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото е решен в съответствие със задължителната съдебна практика /решение №72 от 09.05.2018 г. по гр. дело №3123/2017 г. на ВКС, III г.о./. Според нея влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл.200, ал.1 КТ. При това положение вземането за плащане на обезщетение от професионално заболяване става изискуемо от момента на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, с което се признава наличието на такова професионално заболяване и от тогава тече погасителната давност/чл.114, ал.1 ЗЗД/.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 657 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1336 от 31.10.2017 г. по гр. дело №1635/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. К. П., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 657 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.