О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София,19.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1020 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2230 от 23.11.2016 г. по в.гр.д.№2454/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №8583 от 14.12.2015 г. по гр.д.№14530/2010 г. на СГС в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на К. Л. Р. и Д. М. Р. на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 29 837 евро, продажна цена по договор от 2006 г., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 28.06.2010 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Административните забрани за извършване на строителство и по-късното издаване на акт обр.2, съставляват ли по естеството си основания за наличие на обективно забавяне на договорните срокове за строителство. 2. Метеорологичните условия и свързаните с тях строителни забрани за извършване на строителство, установени по надлежен ред, съставляват ли по естеството си основания за наличие на обективно забавяне договорните срокове на строителство. 3. Невъвеждането в експлоатация на общинска ВиК мрежа за процесната сграда възпрепятства ли издаването на акт обр.16 и въвеждане в експлоатация на сградата. 4. Степента на завършеност на сградата и в тази връзка размера на неизпълнението сочат ли в конкретния случай на основание за разваляне на договора и оттам основателен ли е искът по чл.55 от ЗЗД във връзка с упражненото от ищцовата страна разваляне на договора. 5. Наличието на обща писмена договорка между страните дерогира ли прилагането на закона /нормата на чл.87, ал.4 от ЗЗД/. 6. Липсата на което и да е от изискванията на закона /чл.87 от ЗЗД/, води ли до недопустимост и неоснователност на разваляне на договора.
Ответниците по касация не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния съдебен акт е посочил, че за да бъде освободен неизпълнилият длъжник от отговорност, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: обстоятелствата, които се изтъкват като непреодолима сила, да са непредвидени или непредотвратими; да имат извънреден характер; да са се осъществили след сключване на сделката и да е налице причинна връзка между тях и неизпълнението. Приел е, че в случая меродавни за освобождаване на ответника от отговорност да изпълни в уговорения срок – 28.02.2007 г. задължението си да предаде на ищците процесния имот с разрешение за ползване, са форсмажорни обстоятелства за периода от сключването на договора през м. май 2006 г. до крайния му срок за изпълнение 28.02.2007 г., като анализирайки подробно и в цялост доказателствения материал, съдът е достигнал до извод, че: 1. Наложената забрана за строителство за времето от 11.12.2006 г. до 15.04.2007 г., попадаща в срока за изпълнение на договора от страна на ответника, безспорно е забавила строителството със 126 дни, но тази забава не е извинителна за ответника, тъй като е била предвидима – строителната забрана обхваща периода на активния зимен сезон. 2. Неблагоприятните атмосферни условия за осем дни през периода 01.08.2006 г. до 28.02.2007 г., са забавили строителството, но тази забава е минимална и не се отразява съществено на уговорения за изпълнението срок. 3. Предвидима е била за ответника и забавата в изпълнението на общинската В и К мрежа. В този смисъл е изложил съображения, че сочените като непредвидими от ответника обстоятелства, довели до неизпълнение на задълженията му в срок, не представляват force majeure по смисъла на чл.81 от ЗЗД и не оневиняват забавата в изпълнението, още повече, че по делото липсват твърдения, а и доказателства, че след 01.04.2009 г., когато е отпаднала последната строителна забрана, са съществували обективни причини за неизпълнение на строителството и за предаване на имота на ищците с разрешение за ползване на сградата, като не е предложено и изпълнение от страна на ответника. За неоснователни са приети и доводите на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, тъй като законът не определя кога неизпълнението е незначително или кога нарушението е несъществено, а този въпрос се преценява от съда конкретно въз основа на фактите по делото, като в случая при вземане предвид съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, както и клаузите на договора и характера на задължението, неизпълнението се явява значително по отношение на интересите на кредиторите, поради което не са налице основанията на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните от касатора първи, втори и трети въпроси, свързани с определянето на дадени обстоятелства като такива от извънреден характер или не, не се явяват обуславящи за формиране на правните изводи в обжалваното решение – както бе посочено, за да приеме липса на force majeure съдът е установил, че всички обстоятелства, на които се е позовал ответникът са били предвидими, с оглед обичайната практика и действащото законодателство, още повече че изводът за основателност на иска е направен и поради обстоятелството, че след 01.04.2009 г., когато е отпаднала последната строителна забрана до развалянето на договора от ищците /на 26.11.2009 г., две години и девет месеца след изтичане на срока за изпълнение/, вече не са съществували обективни причини /такива за визирания период не са и твърдяни от ответника/ за неизпълнение на строителството и за предаване на имота на ищците с разрешение за ползване на сградата, но изпълнение от страна на ответника отново не е предложено.
В този смисъл и при липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване спрямо визираните въпроси, не следва да бъде обсъждано наличие на поддържаното в изложението селективно основание.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите посочени в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси. Със същите по същество се оспорва правилността на направените от въззивния съд изводи при преценката наличието на предпоставките на чл.87, ал.4 от ГПК и възприетото становище, че неизпълнението на ответника е значително по отношение на кредиторите ищци. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не подлежи на контрол в настоящия стадий по селекция на касационните жалби.
Предвид изхода на делото на касатора не се следват разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2230 от 23.11.2016 г. по в.гр.д.№2454/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.