1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София, 19.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2450 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. С. З. срещу определение № 898 от 14.05.2014г. по ч. т. дело № 548/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане № 533 от 06.03.2014г. по т. дело № 4/2013г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 994 от 27.01.2014г. на [фирма] против решение № 506 от 20.12.2013г. по т. дело № 4/1013г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд необосновано е приел в какво се състои порочността на разпореждането на Старозагорски окръжен съд, като сочи, че след като първоинстанционният съд не е дал указание, че ще върне въззивната жалба, ако въззивникът не представи банковото бордеро за заплащане на дължимата държавна такса, не би могло въззивната инстанция да направи подобно разграничение. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 23 от 04.01.1980г. по гр. дело № 285/1980г. на ВС, ІІ г. о.: „дали недаването на указание на страната, че следва да представи платежния документ за внесената държавна такса по делото, е пропуск на съда, който съставлява нарушение на правилата и се отразява на законосъобразността на действията му, респективно на правилността на определението му”.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Старозагорски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на ответника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че въпреки връченото на въззивника / [фирма]/ на 11.02.2014г. разпореждане от 28.01.2014г. за оставяне на въззивната жалба без движение и внасяне на държавна такса в размер 1 073,06 лв. за въззивно обжалване по сметка на П., до момента на постановяване на определението – 14.05.2014г. сумата не е постъпила по сметка на въззивната инстанция. Констатацията, че държавна такса по въззивната жалба не е внесена по сметка на П., е направена и въз основа на служебна справка в счетоводството на Пловдивски апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е важен, но е без значение за настоящото дело, тъй като въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба не поради непредставяне в срок на документ за платена държавна такса, а поради невнасяне в предоставения срок на дължимата държавна такса. Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос би бил релевантен, ако в производството пред Пловдивски апелативен съд частният жалбоподател беше представил доказателства за внесена в определения от първоинстанционния съд едноседмичен срок държавна такса. Като е проверил извършените от първоинстанционния съд процесуални действия във връзка с проверка редовността на въззивната жалба и отстраняване на нейните нередовности, извършил е служебна справка дали по сметка на П. е постъпила сумата 1 073,06 лв. по въззивната жалба на [фирма] срещу горепосоченото решение, констатирал е, че нито в частната жалба се твърди внасяне на държавната такса, нито че държавната такса фактически е платена по сметка на въззивния съд, независимо по какъв начин, и е направил извод за наличие на основанието по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 898 от 14.05.2014г. по ч. т. дело № 548/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.