2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 02.12. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6964/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 237 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 4034/2013 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на IІ-ро г. о., оставил без разглеждане касационна жалба вх. № 23517 от 28.02.2013 г. на Столична община – район „Нови Искър” срещу въззивно решение от 18.01.2013 г. по гр. д. № 3961/2012 г. на Софийски градски съд и прекратил производството по делото.
Срещу това определение е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно по подробно изложени съображения. При липса на данни за връчено съобщение жалбата следва да се приеме за подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и допустима.
Ответникът Г. П. Б. счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предмет на касация е въззивно решение, с което е уважен предявен срещу касатора иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено право на собственост върху недвижим имот. Съобразно представеното в първоинстанционното производство писмо на Столична община, дирекция „ПАМДТ”, отдел Нови Искър – 2221, данъчната оценка на парцел ХІІІ, имот № 615 от кв. 22 по плана на [населено място] с квадратура 540 кв. м., е 1 240.30 лева. Изхождайки от тези данни, тричленният състав на ВКС, ІІ-ро г. о., приел, че цената на иска е под законоустановения минимум от 5 000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Ето защо същата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.
Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Касационната жалба е постъпила в деловодството на въззивния съд на 28.02.2013 г., т. е. след влизане в сила на посоченото изменение на ГПК и приложима за нея е новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят счита, че с обжалваното определение е нарушен основният принцип на Конституцията на РБ, а именно за установяване на справедливостта, и че е лишен от право на касационно обжалване, тъй като с оглед данните по делото имотът попада в урбанизирана територия и пазарната му стойност надхвърля многократно данъчната оценка.
Доводите са неоснователни. Правилно съставът на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., е приел, че релевантна в случая е данъчната оценка на имота, предмет на иска за собственост. Вещните искове са оценяеми, като съгласно изричната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. /приложим предвид датата на подаване на исковата молба – 26.08.2008 г./, цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право. Следователно и цената на иска при касационното обжалване се определя по този критерий. В случая има данъчна оценка, която е под 5 000 лева. Налице е изключението на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което касационната жалба правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 237 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 4034/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: