2
определение по гр.д.№ 3265 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 02.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3265 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 17 от 29.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 628 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 74 от 14.05.2015 г. по гр.д. № 63 от 2014 г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма]- [населено място] искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на следните три имоти:
1. Самостоятелен инфраструктурен обект с идентификатор 53120.506.166.1.1. по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., представляващ масивна камера първа с обем 1 500 куб.м.- част от водоем с обем 3 000 куб.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор 53120.506.166, на етаж „минус едно“ в сградата с идентификатор 53120.506.166.1, с трайно предназначение за водоснабдяване и канализация,
2. Самостоятелен инфраструктурен обект с идентификатор 53120.506.166.1.2. по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., представляващ масивна камера втора с обем 1 500 куб.м.- част от водоем с обем 3 000 куб.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор 53120.506.166, на етаж „минус едно“ в сградата с идентификатор 53120.506.166.1, с трайно предназначение за водоснабдяване и канализация и
3. Сграда-кабинка с идентификатор 53120.506.166.1 по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., със застроена площ от 29 кв.м., с трайно предназначение- промишлена сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 53120.506.166 по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., одобрена със заповед № 300-5-82 от 03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие със задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 122 от 14.03.2012 г. по гр.д.№ 1472 от 2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 118 от 22.03.2012 г. по гр.д.№ 1370 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 96 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 886 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 643/10 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 1157 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 340 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 1349 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 238 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 685 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 23 от 05.03.2009 г. по гр.д.№ 61 от 2008 г. на Сливенския окръжен съд/ по следния правен въпрос: Какви елементи включва фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП /отм./ и по-конкретно дали заприходяването на имота в баланса на държавното предприятие е елемент от този фактически състав.
Освен това, според пълномощника на касатора, произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 10.05.2016 г. ответникът [фирма]- [населено място] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано и касаторът да бъде осъден да му заплати направените разноски за адвокат по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
1. Не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд. По поставения от касатора правен въпрос, освен посочената от него съдебна практика, вече е постановено тълкувателно решение на ОСГК на ВКС- т.2г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че фактическият състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП /отм./ включва следните елементи: държавата да е собственик на конкретно имущество, това имущество да е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество то да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Заприходяването в баланса на държавното предприятие не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП /отм./. То е само едно непряко доказателство за предоставянето на имота за стопанисване и управление на конкретното държавно предприятие.
В обжалваното решение въззивният съд е приел същото: че процесните имоти са собственост не на ищцовото дружество [фирма], а на ответника [фирма]- [населено място], тъй като са били предоставени за стопанисване и управление на праводателя му [фирма]- [населено място] със заповед № 171-А от 05.11.1973 г. на Генералния директор на Д. „Отдих и туризъм“ и при преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество не са били изрично изключени от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Прието е и че няма доказателства след 1973 г. процесните имоти да са били предавани за стопанисване и управление на праводателя на ищеца ТК [фирма]. Липсата на записване на тези имоти в баланса на ищцовото дружество е обсъдено от съда само като косвено доказателство затова, че имотите не са били предоставяни за стопанисване и управление на праводателя на ищеца, а не като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП /отм./.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е налице непълнота или неяснота в правната норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на закона, или когато са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които налагат промяната на едно вече дадено тълкуване на правната норма от ВКС. В конкретния случай това основание не е налице, тъй като, както бе посочено по-горе, по поставения въпрос има постановена задължителна практика на ВКС /посоченото по-горе Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2г/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 4 426,46 лв. съгласно представения списък за разноски.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 29.01.2016 г. по в.гр.д.№ 628 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Д., к.к.“А.“- административна сграда да заплати на [фирма]- [населено място] със съдебен адрес [населено място], пл.“Света Неделя“ № 4, ет.4, чрез адв.Х. К. и А. Б. на основание чл.78 ГПК сумата 4 426,46 лв. /четири хиляди четиристотин двадесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляващи разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.