3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 589
София, 02.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 188/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 5043 от 09.11.2010 г. по гр.д.№ 3267/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 31.07.2008 г. по гр.д.№ 15730/2006 г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора иск срещу В. Г. Б. по чл.81, ал.1, т.1 ЗЗ (отм.) за сумата 1 725 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът развива съображения, че материалноправният въпрос, а именно че предпоставка за суброгиране на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата е да има извършено валидно плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя е обусловил изводите на решаващия състав. В тази връзка се поддържа, че такова плащане има осъществено, за което е представено и писмено доказателство – издадено от „У. Б.” удостоверение, но то необосновано не е било обсъдено и преценено от въззивният съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че обжалваното решение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Позовава се на ПП № 7/65 г. на ВС и на Решение № 91 от 17.11.1971 г. по гр.д.№ 73/1971 г. на ОСГК на ВС.
Ответникът по касация В. Г. Б. чрез назначения му особен представител адв.А. С. възразява по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови решението си СГС е приел, че ищецът, сега касатор не е доказал извършеното плащане на обезщетението на застрахования при него водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това не се е суброгирал в правата му, респ. за него не е възникнало регресното право по чл. 81 ЗЗ (отм.). В тази връзка са изложени съображения, че застрахователят не е доказал, че с така наредената от него сума банката, обслужваща застрахования водач е заверила сметката на последния със заплатеното по договора застрахователно обезщетение. Този факт не е бил оспорван пред инстанциите по същество, като изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска са обусловени от липсата на доказателства относно собствеността на увредения автомобил, въз основа на което е направен извод за недължимо извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение на лице, за което се твърди, но не се установява да е собственик на увредения при процесното ПТП лек автомобил марка „ВАЗ 21011” с ДК [рег.номер на МПС] , а с това и извод за липса на материалноправна легитимация на ищеца по предявения регресен иск.
Формулираният в изложението на касатора въпрос смята ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. тъй като е обусловил изхода на спора.
Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на въззивното решение до касация. Служебно известна е на настоящия състав задължителната съдебна практика, постановена по новия процесуален ред – Решение № 50 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 485/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 181/2009 г., ІІ т.о. и др., в които е прието, че със заверяване сметката на кредитора, плащането се смята за осъществено – чл. 305 ТЗ. В противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че не е осъществено валидно плащане на процесното застрахователно обезщетение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че в случая е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 34.50 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5043 от 09.11.2010 г. по гр.д.№ 3267/2008 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 34.50 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: