O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 20.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 5032 / 2016г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С частна касационна жалба вх. № 7022 /19.10.2016 г. „Т. М.“- О., представлявано за целите на производството от адв. К. И., обжалва определение № 628 от 30.09.2016 г. на Ловешкия окръжен съд по ч.гр.д. № 413/2016 г., с което е потвърдено определение от 17.08.2016 г. на съдия по вписванията при Троянския районен съд, за отказ да заличи наложена възбрана върху недвижим имот.
В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Излага се довод, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 629а ТЗ, касаещи налагането на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност, в частност на чл. 629а, ал. 9 ТЗ съгласно която, допуснатите предварителни обезпечителни мерки, имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не е съобразил обстоятелството, че срещу „Н.Д. С.“- Е., заради което са възбранени имотите на жалбоподателя, е постановено както решение за откриване на производство по несъстоетелност, така и решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност, влезли в сила, и следващи издаването на обезпечителната заповед. Поддържа се, че наложените предварителни обезпечителни мерки са отменени по силата на самия Търговски закон, без да е необходим нарочен акт на съда за това. В отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се извеждат общо три въпроса, за които се твърди, че са обуславящи изхода на делото пред окръжния съд, а именно: Въпрос 1. Следва ли съдът по несъстоятелността да се произнася изрично с определение по реда на чл. 402, ал. 2 ГПК за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки или отмяната на предварителните обезпечителни мерки следва от разпоредбите на закона и не е небходимо изрично произнасяне; Въпрос 2. Следва ли съдът по несъстоятелността да се произнася с изричен съдебен акт по реда на чл. 629а ТЗ за отмяната на наложените обезпечителни мерки или или отмяната им следва от разпоредбите на закона и не е оебходимо изрично произнясяне? Въпрос 3. Чл. 402, ал. 2 ГПК или чл. 629а, ал.9 ТЗ е приложим при произнасяне за отмяна на наложени предварителни обезпечителни мерки с акт по реда на чл. 629а ТЗ?, които съответно уточнени от състава на ВКС, могат да бъдат сведени до въпроса за това дали при наложени по реда на чл. 629а ТЗ предварителни обезпечителни мерки, за отмяната им съдът по несъстоятелността следва изрично да се произнасе с определение и по кой ред – чл. 402, ал. 2 ГПК или на чл. 629а ТЗ или отмяната настъпва по силата на закона предвид чл. 629а, ал.9 ТЗ и не е небходим нарочен съдебен акт. Навеждат се едновременно специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, като във връзка с основанието по т. 2 е цитирана практика на апелативните съдилища.
Частната касационна жалба е в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касация въззивен съдебен акт, така допустима.
По допускане на касационното обжалване, като абсолютна положителна предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, съставът на ВКС, IV –то г.о., съобразява и намира следното:
С молба от 17.08.2016 г. „Т. М.“- О. е поискал от службата по вписванията, [населено място], да бъде заличена възбрана върху недвижими имоти, за които твърди, че са негова собственост, наложена с обезпечителна заповед от 28.05.2013 г. на Софийски градски съд по т.д. № 1822/2012 г. като предварителна обезпечителна мярка, по молбата на „О.Б.Б.“- АД за откриване на производство по несъстоятелност на „Н.Д.С.“ – Е.. Към молбата настоящият жалбоподател е приложил решение № 268/14.02. 2014 г. за откриване на производство по несъстоятелност и решение №1418 от 25.08.2014 г. за обявяване на „Н.Д. С.“- Е. в несъстоятелност, и двете решения на Софийски градски съд по т.д. № 1822/2012 г. С решението за обявяване на несъстоятелността е наложена обща възбрана и запор върху имуществото на „Н.Д.С.“- Е..
Отказът на съдията по вписванията да уважи молбата на „Т. М.“- О., обективиран в акт от 17.08.2016 г., е потвърден от въззивния съд в обжалваното сега определение, с два решаващи мотива, стъпващи върху изходната позиция, че вписването е строго формална дейност, като съдията по вписванията извършва проверка единствено на законните изисквания и предвидената в закона форма на представения за вписване акт по смисъла на чл. 32а ПВ, регламентиращ основанията за отказ за вписване, и когато те не са налице, постановява отказ. Първият решаващ мотив е за липса на представен към молбата акт, обективиращ произнасяне на съда по реда на чл. 402, ал. 1 и ал. 2 ГПК, касаещо отмяна на наложената обезпечителна мярка, или на съда по несъстоятелността по реда на ТЗ за отмяна на наложените обезпечителни мерки, като допълнително въззивният съд се е позовал на определение от 23.02.2016 г. на Софийски градски съд по т.д. № 1822/2012 г. като съд по несъстоятелността, с което молбата на въззивника за отмяна на мерките е оставена без разглеждане. Вторият решаващ мотив е за непредставен към преписката пред съдията по вписванията документ за внесена държавна такса за исканото действие по заличаването.
Въпреки тези мотиви на въззивния съд, изведеният от жалбоподателя въпрос, поставен в контекста на това дали съдията по вписванията може да изисква изричен акт при молба за заличаването на възбрана наложена като предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629а, ал.1, т.2 ТЗ в производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност, не се явява обуславящ за изхода на делото. Това е така, тъй като въпросът е изведен при наличието на обективна предпоставка, която не може да бъде преодоляна чрез отговора му, независимо в коя от двете възможни посоки би бил той. Тази предпоставка се изразява в наложената обща възбрана и запор върху имуществото на обявеното в несъстоятелност дружество по реда на чл. 715, ал.1 ТЗ с решението по обявяване на несъстоятелността. Предвид привременния и несамостоятелен характер на производството по налагане, респективно отмяна на обезпечителните мерки, към производството по основния материалноправен спор, в обезпечителното производство не се изследват въпроси за собствеността на имуществото, което служи като обезпечение. При спор за собствеността върху имотите, служещи за обезпечение, третото лице разполага с друг път за защита. Вписването на възбраната е винаги по партидата на дружеството обявено в несъстоятелност, а не на третото лице. Въпросът не е обуславящ, тъй като какъвто и отговор да бъде даден, крайният изход на делото не би бил различен докато не бъде разрешен по съдебен ред въпросът за прекратяване на производството по несъстоятелността, респективно въпросът за съдбата на наложената обща възбрана.
Съгласно приетото в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , извеждането на правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото, играе ролята на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която в кумулативна даденост с поне една от посочените специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК е годна да обоснове допускане на обжалвания акт до касация. Респективно, неизвеждането изобщо на правен въпрос или посочването на такъв, който не притежава характеристиката на обуславящ, каквато именно е настоящата хипотеза, е достатъчно основание въззивното определение да не бъде допуснато до касация, без да е небходимо да се изследва наличието на специалните предпоставки.
Не е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, следователно не са налице и предпоставките за служебно допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 628 от 30.09.2016 г. на Ловешкия окръжен съд по ч.гр.д. № 413/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: