1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №491/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационно жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от А. А. Т. – изпълнителен директор срещу решение №27 от 7.01. 2011г. по т.дело № 32/2010г. на САС, с което потвърдено решение № 624/20.07.2009г. по т.д.№ 1744/2008г. на СГС, ТО, VІ-5 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] в писмен отговор моли да бъде постановено определение, с което да не са допуска въззивното решение до касационно обжалване по съображения, че основанията които касаторът е изложил за допускане на касационното обжалване по същество са основания по чл.281, т.3 ГПК.
Третото лице помагач [фирма] не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно въззивно решение на апелативен съд.
СГС е сезиран иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] за връщане на отпаднало основание на авансово преведена на ответника сума, поради едностранно развален договор от 10.10.2007г. на основание чл.87, ал.2 ЗЗД с нот. покана от 20.06.2008г. заради неизпълнение на поетото с договора задължение в уговорения в договора срок. СГС е уважил предявения иск. САС е потвърди обжалваното решение, като на основание чл.272 ГПК освен изложените мотиви по оплакванията във въззивната жалба, е препратил към мотивите на СГС, за които е заявил, че споделя изцяло. По делото не е имало спор за преведената от ищеца на ответника сума от 44 362.80 лв. като аванс по договор от 10.10.2007г. с предмет предоставяне на ищеца от ответника ползването на интегрална информационна система INGADIA, като инсталира и приспособи същата за нуждите на ищеца и обучи персонала съгласно уговорените в договора срокове. Съдилищата са приели, след обсъждане на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че сключения между страните договор за внедряване на интегрирана информационна система е прекратен на основание чл. 262, ал.2 ЗЗД с получаването от ответника на нотариална покана на 23.06.2008г. поради невъзможност поръчката да бъде изпълнена по предварително уговорения начин. Прието е, че изпълнителят – касатор е изпълнил в срок дейностите по първите два етапа от възложената работа с договора. За да премине към изпълнението на следващия етап – настройката на системата и пренос на данни е било необходимо ищецът – възложител да окаже съдействие на изпълнителя, а именно да осъществи подготовката на данните за пренос в срок до 21.11.2007г. Изпълнителят обаче с конкретно посочени в две писма изисквания е поискал систематизиране на данните, каквито обаче не са били уговорени в договора, нито в анекса към него. При тълкуване на смисъла на договора и по конкретно на чл.24, т.9 съдът е счел, че дължимото съдействие на възложителя е да предаде на изпълнителя данни от ползваните до момента програми и информационни системи, за да бъдат въведени от изпълнителя в интегрираната информационна система. Прието е, че без да е предвидено изрично в договора задължение за възложителя да систематизира информацията в посочения от изпълнителя вид и образец, такова изискване не може да се поставя в процеса на изпълнение, тъй като в претендирания обхват представлява по същество ново условие, за което страните не са постигнали съгласие. Отказа на възложителя да обработи данните по начина посочен му от изпълнителя в писмата от 22.10.2007г. и 6.11.2007г. не съставлява забава за кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД за оказване на необходимото съдействие и след като е установено от гласните доказателства, че изпълнителят е отказал да продължи изпълнението на договора, ако не получи информацията в систематизиран вид според изисквания си, за ищеца е станало ясно, че работата няма да бъде изпълнена по уговорения между страните начин, поради което е упражнил право да развали договора на основание чл.262, ал.2 ЗЗД.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и /или процесуално право при наличието на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК след излагане на съображения за неправилност на съдебното решение, касаторът формулира въпрос: дали при сключен на основание чл.258 от ЗЗД договор за изработка, възложителят се освобождава от задължението си да оказва съдействие на изпълнителя, в случаите когато дължимото съдействие не е конкретно и изчерпателно уговорено и в случаите когато изискваното от изпълнителя съдействие надхвърля обичайното. Въпросът е поставен при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение. В първата си част въпросът не е обуславящ изводите на съда, тъй като е прието, че задължението на възложителя за съдействие при изработването на продукта от изпълнителя е конкретизирано в чл. 24, т.9 на договора. Така поставен въпроса е изцяло обусловен от възприетите от съда факти за поетите от страните задължения по изпълнението на договора. Дали задължението за съдействие на възложителя е конкретно уговорено в договора и дали се освобождава от задължението си да окаже съдействие на изпълнителя когато не е “изчерпателно” уговорено, е въпрос на конкретна преценка на доказателствата по делото, поради което не е осъществено общото изискване за посочване на обуславящия изхода на делото правен въпрос. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/2010г. от ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Дори и да се приеме, че е налице приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, то не би могло са се сподели твърдението на касатора, че произнасянето на ВКС по формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/ т.4 на цитираното ТР/. В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени, а по приложените от съда материалноправни разпоредби на чл.262, ал.2, чл. 95 и чл.55, ал.1 ЗЗД е налице обилна съдебна практика, публикувана в правно-информационните системи и не се налага тяхното тълкуване или осъвременяване на съдебната практика по приложението им. В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Искането на ответника за присъждане на разноски не се уважава, тъй като не са представени доказателства да са направени такива за касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №27/7.01.2011г., постановено по в.т.дело № 32/2010 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: