О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589/ 21.11.2017 г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 1639/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
С oпределение №1327/20.04.2017 г. по ч.гр.д. №1669 /17 г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №1750/23.01.17г. по гр.д.№7054/16г. на СГС,с което е прекратено производството пред него и делото е изпратено на Административен съд София.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от [община] с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи за неприложимост на разпоредбата на §10 ал.2 ПЗР на ЗУСЕСИФ и разглеждане на делото по реда на АПК по съображения,че изявлението на ответника ДФ“З.“ за налагане на финансова корекция е от 05.11.15г. , т.е. преди влизането в сила на посочения закон /25.12.15г./, поради което следва да се приеме,че е налице започнало производство,което подлежи на разглеждане по стария ред. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
В изложението към частната касационна жалба се поставят като значими за изхода на делото въпросите: Разпоредбата на §10 ал.1 ПЗР на ЗУСЕСИФ по-обща ли е от разпоредбите на ал.2 и ал.3 и включва ли в себе си и висящи към момента на влизане в сила на този закон производства относно изявления за финансова корекция?; Налице ли е висящо производство по изявление за финансова корекция,изготвено и връчено по реда отпреди влизането в сила на ЗУСЕСИФ?; Нормите на §10 ал.2 и ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ имат ли обратно действие? Твърди се тези въпроси да са били разрешени от апелативния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ , както и при наличие на противоречива практика на други съдилища /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/.
Отговор на частната касационна жалба не е депозиран от ответника по нея ДФ“З.“.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
СГС е сезиран с подадена на 14.03.16г. от [община] срещу ДФ“З.“ искова молба,с която се твърди неизпълнение на договорно задължение на ответника за изплащане на договорена финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Неизплащането на претендираната сума е обосновано от ответника с наложена на бенефициента финансова корекция,за която ищецът е уведомен с писмо от 05.11.15г.
По направено от ответника възражение за неподведомственост на спора,основано на тезата за характер на изявлението за корекция като индивидуален административен акт и на разпоредбите на чл.74 ал.4 вр. чл.70 ал.1 т.9 вр. чл.27 ал.1 ЗУСЕСИФ вр. §10 ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, с определение №1750/23.01.17г. по гр.д.№7054/16г. сезираният СГС е прекратил производството пред него и е изпратил делото за разглеждане от АдмС София.
За да потвърди този акт с атакуваното пред ВКС oпределение, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на §10 ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ,приемаща допустимост на разглеждането на тези спорове по гражданско-правен ред само на започнатите преди влизането в сила на закона такива производства.След като в случая исковата молба е била заведена след тази дата съдът е приел,че производството по нея следва да се развие по реда на АПК.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на САС до касационно обжалване. Поставените от частния касатор въпроси,не отговарят на изискванията за осъществен общ критерии на чл.280 ал.1 вр. т.1 ГПК,съобразно постановките на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като вторият от тях е въпрос по фактите,а първият и третият не кореспондират с решаващите изводи, въз основа на които въззивния съд е потвърдил разпореждането на СГС.В определението липсва произнасяне,основано на анализа на разпоредбите на ал.1 и ал.2 на §10 ПЗР на ЗУСЕСИФ,нито са формирани изводи за обратно действие на тези на ал.2 и ал.3 на същата правна норма. Обстоятелството,че частният касатор е въвел в предмета на спора с въззивната си жалба възражение,основано на доводи за наличие на започнало с изявлението за налагането на финансовата корекция производство,към което е относима разпоредбата на §10 ал.1 ПЗР на ЗУСЕСИФ, по което няма произнасяне на въззивния съд,само по себе си не е основание да се приеме наличие на общия критерий за допустимост,доколкото процесуален въпрос,свързан с това процесуално нарушение, не е поставен.
Не е обоснован,съобразно разясненията в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и допълнителен критерий в някоя от сочените формално хипотези.Определение №9/05.01.17г. по ч.т.д.№2294/16г. на второ т.о. на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, не съдържа разрешение,различно от даденото от въззивния съд,но при същата хипотеза.Със същото е допуснато касационно обжалване и е отменено определение на въззивния съд,с което е потвърдено определение на първата инстанция за прекратяване на образувано преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ исково производство,което е различно от обстоятелствата по настоящия случай. Противоречива практика на съдилищата,обосноваваща приложимост на допълнителния критерий по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, не е нито посочена,нито представена.Освен това изключващо приложението на посочения критерий е наличието към момента на формирана задължителна практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК – №66/21.03.17г. по гр.д.№60146/16г. на четвърто г.о., №17/23.03.17г. по гр.д.№50176/16г. на трето г.о., №126/17.07.17г. по т.д.№2453/16г. на първо т.о.,както и определения по чл.274 ал.3 ГПК – №501/17.10.16г. по ч.т.д.№1872/16г. , №299/19.06.17г. по ч.т.д.№235/17г., №210/04.04.17г. по ч.т.д.№2264/16г. и др. , еднозначно и непротиворечиво приемаща , че защитата срещу изявлението за финансова корекция,независимо кога е направено, е по общия исков ред,само когато допустимо тя е била потърсена по този начин /чрез надлежно сезиране на гражданския съд с искова молба/ до влизането на закона в сила. Образуваните след тази дата искови производства подлежат на прекратяване и препращане за разглеждане по административен ред.
Изложеното обосновава извод за липса на основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1327/20.04.2017 г. по ч.гр.д. №1669 /17 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.