3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С., 26,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3811/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1344 от 25.06.2013 г. по т.д. № 1285/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Очертал е фактическата обстановка по спора, след което е посочил, че „съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд” бил този- „ осъществен ли е фактическия състав на правото да се развали договорът уредени в нормата на чл.87,ал.1 от ЗЗД.” Страната е развила разбирането си относно едностранното прекратяване на договори, като е посочила, че „обжалваното съдебно решение” противоречало на решение №1792/61г. на ВС, решение по арб.дело №16/92г. и ППВС №3/73. От тази практика е обобщил изводите направени с тези актове по отношение развалянето на договорите и по-конкретно – че се допускало разваляне само в случаите когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигане на договореното, затова било предвидено на длъжника да му бъде даден срок за изпълнение на задължението, след изтичане на който договорът се счита развален. Страната в заключение е направила оплакване, че в случая нямало доказателства за разваляне на сключения между ищеца и „М. р.” договор. Направено е и оплакване, че изводите на съда за липса на доказателства за изпълнение на задължението за доставка на арматура било „ абсурдно” тъй като касаторът нямал задължение да я изпълни и предаде. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Общо поставения от него въпрос няма посочената характеристика, тъй като очертава предмета на спор без да въведе правен въпрос относим към решаващите мотиви на съда, който не е обсъждал предпоставките за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД в контекста на оплакването на страната, а е приел изрично, че задължението на касатора е самостоятелно, като произтича от неизпълнение на поето от него задължение, а не от неизпълнение на коментирания от страната договор .
Страната не е сочила валиден довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Тя изцяло в контекста на поддържаните си оплаквания през цялото съдебно производство е развила оплакване за неправилност на решението, което принципно е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.Извън това сочената практика е ирелевантна не само поради това, че приложеното арбитражно решение не съставлява практика – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г., но и поради това, че между разглежданите хипотези в тези актове и разгледаната от възивния съд не е налице фактически идентитет, който да обуславя различие при решаването на конкретен правен въпрос, тъй като не „ решението” както неправилно е посочил касатора , а именно правния въпрос следва да бъде разрешен противоречиво в сравняваните съдебни актове. Тези актове са ирелевантни и поради това, че съдът не е приел нищо в противоречие с дефинитивността на основанието по чл.87, ал.1 ЗЗД. За да постанови обжалваният резултат, въззивния съд е приел, че задължението на касатора е самостоятелно и произтича от неизпълнение на поетите със сключеното споразумение задължения, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му.
С оглед така представеното изложение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1344 от 25.06.2013 г. по т.д. № 1285/2013 г. на Софийски апелативен съд ..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: