7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 28.12.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2040 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1218/09.02.2018г., подадена от В. Л. Г. и Е. П. А. чрез процесуалния им представител адв.С. С. от САК, срещу решение №246/13.12.2017г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в.гр.д.№576/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено частично и вместо това са отхвърлени исковете с правна квалификация чл.43, ал.1, буква“а“ ЗН, предявени от В. Л. Г., Е. П. А. и С. И. Я. за унищожаване на завещателното разпореждане на Ц. К. М. /починала на 21.03.2015г./ от 08.08.2014г., обективирано в нотариално завещание №1 том I, рег.№3915, нотариално дело №1/2014г. по описа на нотариус С. П., рег.№638, с което е завещала на В. С. И. цялото движимо и недвижимо имущество, поради това, че е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Как съдът е длъжен да процедира при установени противоречиви доказателства, следва ли да изложи мотиви защо приема и кредитира на доверие едни доказателства, а други – не;
2.Длъжен ли е съдът да разгледа и обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност;
3.Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани такива;
4.Необходимо ли е причината, поради която едно лице се счита за неспособно да завещава, да е медицинска /наличие на заболяване/ или може да е и от друго естество.
Касаторите поддържат също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като твърдят, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като изводът на съда, че Ц. М. е била способна да завещава, основан на действия, извършени много преди влошаване на състоянието ? и преди завещателното разпореждане и на свидетелски показания, противоречи на установената с медицински документи картина на заболяването ?, а именно наличие на мозъчно увреждане, по причина на което мисленето, волеобразуването и емоциите ? са били трайно и необратимо засегнати.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът В. С. И. чрез процесуалния си представител адв.А. Б. от АК-П., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски по представен с отговора списък.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Предявен е иск за унищожаване на завещателното разпореждане на Ц. К. М. от 08.08.2014г., обективирано в нотариално завещание №1, том I, рег.№3915, н.д.№1/2014г., с което наследодателката е завещала на В. С. И. цялото си движимо и недвижимо имущество с твърдението, че към момента на съставяне на завещанието Ц. К. М. не е била способна да завещава.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че предявилите иска лица са наследници по закон на починалата на 21.03.2015г. Ц. К. М., както и че на 08.08.2014г. наследодателката е направила нотариално завещание, с което е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника В. С. И..
Изложени са съображения, че едно лице не е способно да завещава по смисъла на чл.43, ал.1 буква“а“ ЗН когато са налице две кумулативни предпоставки: първата /медицинска/ – наличие на заболяване, което може да пречи на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и втора /правна/ – това заболяване да е единствената причина, която препятства това лице да формира мотивирана воля, че извършваната сделка „завещание“ означава разпореждане с цялото имущество /като съзнава какво се включва в това имущество/ в полза на конкретен правен субект и че тази сделка ще произведе действие след смъртта на завещателя.
Въз основа на изслушаните по делото медицински експертизи въззивният съд е приел, че Ц. М. е страдала от психично заболяване, погрешно изписано в решението като „ограничено налудно разстройство“, вместо „органично налудно разстройство“, документирано от 2010г., което е свързано с установен през 2004г. мозъчен тумор и което ? пречи да взема решения и да преценява последиците за нейните права и интереси, включително и през месец август, 2014г. С оглед на това е прието, че е налице първата предпоставка.
Взето е предвид обстоятелството, че за периода 2006г.-2014г. Ц. М. е осъществила множество сделки с недвижими имоти : през 2006г.-покупка на недвижим имот в [населено място], през 2009г.-продажба на идеална част от поземлен имот в [населено място], през 2012г.-покупка на апартамент в [населено място], както и че е извършвала и други правни действия : упълномощаване от 29.02.2012г. с нотариална заверка на подписа; оттегляне на това пълномощно на 15.07.2014г., връчено чрез нотариус; подаване на молби и жалби до органите на МВР и прокуратурата.
Обсъдени са показанията на св.С., Начева, Н., според които с течение на времето поведението на Ц. М. станало неадекватно – сменяла жилищата си, живеела на хотел, губела ключовете си, създавала проблеми със съседите, но се сещала да си купува храна, обичала да посещава конкретни заведения, разпореждала се със своето имущество като определяла цени, поставяла и други условия във връзка със сделките и била коректен човек по отношение на имуществените си отношения, плащала на Начеви /които пазарували за нея/ покупките по представените касови бележки.
Обсъдени са и показанията на св.И. и Ч., които като свидетели са присъствали на съставянето на нотариалното завещание, според които Ц. М. изрично е заявила, че желае да завещае всичко на В. С. И., а преди съставяне на завещанието споделяла, че смята да му завещае всичко, въпреки че има роднини.
Взето е предвид и обстоятелството, че има данни за настаняването на Ц. М. на принудително лечение, но няма данни за иницииране на производство по поставянето ? под запрещение.
Въз основа на анализа на така установените факти и обстоятелства въззивният съд е приел, че не може да бъде направен категоричен извод, че здравословното състояние на Ц. М. ? е пречило пълноценно да осъзнава своите правни действия, да ги ръководи и съзнава последиците от тях. Прието е, че се установява неадекватно социално поведение и липса на критичност към здравословното състояние, но поведението ? относно имуществените въпроси е логично и последователно – купуват се имоти, определят се условията на сделките, продава се терен и впоследствие апартамент, за да се купи друг, но по-голям, държи се сметка за извършените разплащания, включително и за ежедневните покупки, изразява се воля за завещаване преди самата сделка, организира се нейното осъществяване и се формират логични мотиви за това.
Тези съображения са обосновали извода, че не е налице втората предпоставка, а именно неспособността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Прието е, че не е осъществено пълно и главно доказване на твърдението, че към момента на съставяне на атакуваното завещание Ц. М. не е била способна да завещава.
Преценявайки начина, по който въззивният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос за начина, по който съдът е длъжен да процедира при установени противоречиви доказателства и следва ли да бъдат изложени мотиви защо приема и кредитира на доверие едни доказателства, а други – не.
На първо място по причина, че въззивният съд не е отрекъл доказателственото значение на нито едно от събраните по делото доказателства – обсъдени са както събраните по делото писмени доказателства и заключенията на изслушаните експертизи, така и събраните гласни доказателства, при което липсва констатация за наличие на противоречие помежду им. Гласните доказателства са обсъдени и преценени с оглед периода от време, за който се отнасят възприятията на всеки един от свидетелите и при отчитане на обстоятелството, че двама от свидетелите /И. и Ч./ са присъствали в качеството на инструментарни свидетели при съставянето на нотариалното завещание, докато показанията на останалите свидетели касаят период, значително предхождащ този момент. Показанията на свидетелите са обсъдени и анализирани и с оглед сферата на човешката дейност, която касаят, а именно социално поведение, отношение към собственото здравословно състояние, имуществени въпроси. Именно този анализ, е в основата на извода на съда, че е установено неадекватно социално поведение и липса на критичност към здравословното състояние на завещателката, но поведението ? относно имуществените въпроси /което е релевантно в случая/ е логично и последователно.
В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото / решение №65 от 16.07.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№4216/2008г.; решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г., Първо ГО на ВКС/. Приема се, че всички събрани по делото доказателства следва да бъдат обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, че съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства / решение №65 на Второ ТО на ТК на ВКС от 30.07.2014г. по гр.д.№1656/2013г.; решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г., Първо ГО на ВКС/ като съдът формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства и за това е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност, а когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията и да ги изложи добросъвестно пред съда, съобразявайки при това при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той / решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС; решение №52/07.06.2017г. по гр.д.№3463/2016г., Първо ГО на ВКС/. Начинът, по който въззивният съд е извършил анализ на доказателствата, включително на показанията на разпитаните свидетели, в настоящия случай напълно съответства на така установените в практиката на ВКС правила, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване както по първия поставен въпрос, така и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани такива. Както вече беше отбелязано, правните изводи на въззивния съд са основани на извършен от него анализ на всички събрани по делото доказателства, при което доказателствата са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност с оглед конкретните аспекти от човешката дейност и периоди от време, за които се отнасят.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е необходимо причината, поради която едно лице се счита за неспособно да завещава, да е медицинска /наличие на заболяване/ или може да е и от друго естество.
Според сочената от касаторите практика на ВКС до завещателна неспособност може да доведе не само заболяване, но и слабоумие или други причини, поради които завещателят е в невъзможност да разсъждава нормално, липсва му здрав разум и не може да разбира и ръководи постъпките си. В настоящия случай обаче по делото не е поддържано при завещателката Ц. М. да е налице слабоумие или друга причина /например употреба на алкохол, както се приема в практиката на ВКС/, поради което да е била в невъзможност да разсъждава нормално, нито да ? липсва здрав разум. Напротив, поддържа се, че е налице психично заболяване „органично налудно разстойство“, каквато е констатацията и на въззивния съд. Въззивният съд не е отрекъл наличието на медицинската причина – наличие на заболяване, което може да пречи на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Приел е за недоказано твърдението, че към момента на съставяне на завещанието наследодателката не е могла да разбира значението на извършеното разпореждане с имущество в полза на определено лице, което ще произведе действие след смъртта, т.е. на втората предпоставка.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите, че въззвният съд е основал извода си, че Ц. М. е била способна да завещава само на действия, извършени много преди влошаване на състоянието ? и на свидетелски показания, противоречащи на установената с медицински документи картина на заболяването ?. Извършеният от въззивния съд анализ на установените по делото факти касае период от 2006г. до момента на съставяне на завещанието /08.08.2014г./, като следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че според заключението на в.л.Д. провежданото в стационарни условия лечение е довеждало до стихване на болестните симптоми, т.е. ако завещателката е приемала съответните медикаменти, нейното състояние се е стабилизирало. Именно тези констатации са обосновали крайния извод на съда, че макар завещателката да е страдала от психично заболяване, към момента на съставяне на нотариалното завещание не се установява това да ? е попречило да осъзнае последиците от извършеното разпореждане с имущество, което да произведе действие след нейната смърт.
Начинът, по който въззивният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства съответства на възприетите от съдебната практика правила и изводите по приложението на материалния закон съответстват изцяло на практиката на ВКС. Не се установява изводите и констатациите в обжалваното решение да са очевидно неправилни. Поради това следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 1000лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №246/13.12.2017г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в.гр.д.№576/2017г. по подадената от В. Л. Г. и Е. П. А. касационна жалба.
ОСЪЖДА В. Л. Г. и Е. П. А. да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на В. С. И. сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: