О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С., 29.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.09. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 3/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],гр.С. , чрез адвокат З. З. , с вх.№ 5980 от 28.10.2010 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №668 от 20.09.2010 год. по гр.д.№458/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение, по реда на чл.258 и сл. ГПК са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 43 300 лв., цена на доставено на ответника гориво, както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 273.86 лв., мораторна лихва върху цената по главницата. Хасковският окръжен съд е уважил така предявените искове, като е приел, че касаторът- ищецът „Е. 2001” е доставила на ответника [фирма] различен вид от уговореното гориво- доставил е „тежко гориво”, вместо уговорения „газьол”, но независимо от различния му вид, доставеното гориво е било прието и получено от ответника, поради което е длъжен да заплати цената му. За да отхвърли иска за главницата с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, с обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че след като е доставен различен от уговорения вид гориво и ответното дружество-купувач не е получил уговорения ”газьол” не дължи заплащане на цената му.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Подържа нарушение на материалния закон- чл.327, ал.1 ТЗ- сделката е сключена между търговци с трайно установена по между им търговска практика, липсва спор за вида и качеството на доставеното гориво, поради което купувачът дължи заплащане на цената му. Подържаните от касатора основания за достъп до касация могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Формулира като значим за изхода на делото следния въпрос: „За дължимата цена на стока, различна от поръчаната, доколкото същата стока е приета от купувача без противопоставяне от негова страна, а фактурната цена е осчетоводена и частично платена от него”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационнен контрол.
Въпросът за цената на стока, различна от уговорената, която е получена и приета от купувача, е обусловил изхода по конкретното дело. Не са посочени, обаче, допълнителните основания за селектиране на касационната жалба. Съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК касаторът е длъжен не само да формулира правните въпроси от значение за изхода на делото, но и те да са разрешени при наличие на някои от предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. С представените от касатора решения не се доказва подържаното основаниие по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приложеното решение №69 от 11.06.2009 год. по гр.д.№709/2008 год. №709/2008 год. ІІ Г.О./погрешно делото е посочено като гражданско, вместо търговско и като постановено по гр.д., вместо по т.д./ се отнася до друга хипотеза. С него съдът се е произнесъл по приложението на презумпцията на чл.326,ал.2 ТЗ, като е приел, че тя не намира приложение, когато цената е определена. В случая Пловдивският апелативен съд е приел, че ищецът не претендира цена, определена от закона-чл.326, ал.2 ТЗ, а цена на недоставено горива- „газьол” , различно по вид от доставеното”тежко гориво”. Приложените решение на Пловдивския апелативен съд и на Софийския градски съд няма данни да са станали окончателни, а и те също третират приложението на презумпцията на чл.326, ал.2 ТЗ.
Не е налице и допълнителното основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото нормата на чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане цената на продадената стока е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. А дали между страните е постигнато съгласие по цената на стоката, т.е. дали купувачът се е съгласил с получаването на престирания вид стока, различен от уговорения, е въпрос на възприемане на конкретната фактическа обстановка, правилността на която не може да се проверява в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №668 от 20.09.2010 год. по гр.д.№458/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: