О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр.София, 30.04.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1653 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.12.2014г. по гр.д.№829/2014г., с което ОС Хасково е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПк.
Жалбоподателят – А. „М.”, чрез процесуалният си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът – Д. Г. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение в частта ,с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.225,ал.1 КТ, за периода от 11.08.2014 г. до 24.10.2014 г., за сумата над присъдения размер от 2 227,50 лв. до 3800,54 лв, е осъдил А. „М.“, да заплати на Д. Г. , сумата 1573,04 лв./ хиляда петстотин седемдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща обезщетение за периода от 11.08.2014 г. до 24.10.2014 г., през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2014 г. –датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева- за адвокатско възнаграждение. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е уважил и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
По делото е установено, че страните са били в трудови правоотношения, като ответникът по жалба-ищец в производството пред районния съд, е заемал длъжността „митнически сътрудник“, в Митнически пункт „К. А.”, М. С., което се установява от представеното и прието по делото допълнително споразумение от 04.04.2014 година, на която длъжност е бил възстановен, с влязло в сила съдебно решение №107 /15.04.2013 год. на Районен съд – Свиленград, по гр.д.№ 103/2013 година.
Установено е, че със заповед № 2370 /11.04.2014 г. на Директора на А. „М.”, връчена на ищеца на 23.04.2014 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращение на щата вр.чл.1 и §1, т.1 от ПЗР на ПМС №129 от 26.06.2012 год. и утвърдено длъжностно разписание на М.- С.. Съдът е счел за установено по делото, че към момента на възстановяване на ищеца на работа като „митнически сътрудник”, за което възстановяване е налице влязло в сила съдебно решение по предходно уволнение и към момента на освобождаването му с обжалваната заповед № 2370 /11.04.2014 г. на Директора на А. „М.”, връчена на ищеца на 23.04.2014 г., длъжността „митнически сътрудник” не фигурира в действащото към този момент длъжностно щатно разписание и не е предвидена в действащия Класификатор на длъжностите в администрацията / КДА/, в сила от 01.07.2012 г. Приел е, че за да е налице реално съкращаване на щата е необходимо трудовите функции на съкратената длъжност фактически да бъдат премахнати, което в конкретнит случай не е налице. Изложени са съображения за това, че макар в действащото щатно разписание да не съществува длъжност „митнически сътрудник”, длъжността като трудови функции не е премахната. Установено е, че длъжността „митнически сътрудник” е трансформирана в „инспектор АМ”, чрез промяна на част от функциите, добавяне на нови и завишаване на изискванията за заемане на длъжността „инспектор АМ” , което се установява от извършената съпоставка на длъжностните характеристики и на двете длъжности. Посочено е, че за да е налице съкращаване на щата е необходимо фактическо премахване на трудовите функции на съкратената длъжност , което по делото не се установява, а се установява и при двете длъжности наличие на сходни задължения..
Прието е, че в случая не е налице съкращаване на щата, тъй като трудовите функции на длъжността „митнически сътрудник”, с оглед естеството на фактически изпълняваната работа не са престанали да съществуват, а са трансформирани в новата длъжност „инспектор АМ”, която длъжност има разширени функции и отговорности , което води до извода за наличие на трансформация на длъжност без да се заличават трудовите функции на длъжността „ митнически сътрудник”. По тези съображения съдът е счел, че не е налице реално съкращаване на щата, по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ, с оглед на което предявяният иск за отмяна на уволнението извършено на това основание е уважен. Предвид основателността на главния иск съдът е приел, че е основателен искът за възстановяване на длъжността, която ищецът е заемал преди уволнението и искът за присъждане на обезщетение за оставането без работа в резултат на незаконното уволнение.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението а даден отговор на правен въпрос от значение за спора: кога е налице реално съкращаване на щата и трансформация на длъжността. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя решения на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, поради което не следва да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС според която/ изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение 10.6.2014 г. по гр.д.№5342/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о. / не е налице съкращаване на щата, а трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата. Приема се, че за характерът и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Няма да е от значение трансформацията на длъжността при определянето и за заемане по служебно правоотношение, тъй като е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила, но тогава основанието за прекратяване на договора би било чл.325, т.12 КТ, каквото не е посочено в заповедта в конкретния случай.
Практиката по поставения от жалбоподателя въпрос е уеднаквена и не е противоречива, поради което не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.12.2014г. по гр.д.№829/2014г. на ОС Хасково.
ОСЪЖДА А. „М.” да заплати на Д. Г. Д. сумата 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: