О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр.София, 08.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1456/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Д. И., Р. К. М. и Д. К. М., и тримата от гр. В., против решение № 442 от 21.04.2008 год. по гр.дело № 375/2004 год. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 02.06.2003 год. по гр.дело № 3803/2000 год. на Варненски районен съд, поправено по реда на чл.192, ал.2 ГПК, с решение от 30.07.2003 год. по същото дело и е до пусната делба на конкретно описани обекти в жилищната сграда, находяща се в гр. В., ул.”И” № 2*2а и 24.
К. се позовават на основанията за до пускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, относно приложението на чл.282 и сл. ГПК/отм./, но в противоречие с правната доктрина, а тълкуването на приложената законова разпоредба е необходимо за точното прилагане на закона и ще е от значение за развитието на практиката. В изложението към касационната жалба не се цитира съдебна практика.
Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба от С. К. С., В. А. С., А. Т. К., В. Б. К. , В. П. С., Г. Н. С. и Г. К. Д., всички от гр. В.. От съдържанието на изложението на касаторите с вх. № 30163/03.07.2008 год. не може да се формулира правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираното от тях решение № 175/2004 год. по гр.дело № 410/2003 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Въззивното решение е предмет и на касационна жалба, с която касаторите И. Д. Й., В. И. Х., Я. И. С. и И. Д. С., всички от гр. В., са изразили становище в приложението към нея за наличие на предпоставките за до пускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторите въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, изразяващи се в допустимостта на съдебната делба, по отношение на сграда, за която има валидно учредено право на строеж, както и по въпроса, относно приложимостта на приращението по чл.92 ЗС, при наличие на договор за групов строеж, които въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика.
Касаторите считат, че отговорът на въпроса дали учредяването на суперфиция, с цел създаване на етажна собственост изключва презумпцията за право на собственост върху изградената постройка, заради приращението към имота също е от значение за точното прилагане на закона, което е едно от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от Ц. Г. Ж., Д. Г. А. , Р. П. П., Г. П. И. и П. П. П. , всички от гр. В., които считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществения за изхода на делото материалноправен въпрос, че разпореждането със собствеността на обектите в полза на трети лица, извършено само от един от участниците по договор за групов строеж е валидно. Другият съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС било становището на съда, че делбата не следва да се извършва съобразно разпределението на обектите в договора за групов строеж, а съобразно притежаваните идеални части от дворното място. В подкрепа на това касаторите цитират практика на ВКС, на съдилищата, както и ТР № 68/1986 год. на ОСГК.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното:
По касационната жалба на С. Д. И., Р. К. М. и Д. К. М.: Доводите за съществуване на противоречиво приложение на процесуалната норма на чл.282 и сл. ГПК/отм./ не са подкрепени със съдебна практика. Становището за съществуващото противоречие, относно приложението на правната норма без позоваване на съдебни актове, установяващи това обстоятелство, както и твърдението за необходимостта от точното прилагане на закона и значението му за развитието на правото не представляват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
По касационната жалба на С. К. С., В. А. С., А. Т. К., В. Б. К. , В. П. С., Г. Н. С. и Г. К. Д.: Изложението към касационната им жалба, под № 30163/03.07.2008 год. не съдържа правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, чието посочване е задължение на касаторите. Аргумент за това е чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, което е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Защото посоченият от касаторите материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба /ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК/. В този смисъл касационният съд е ограничен от служебното начало и е изправен пред невъзможността да коментира цитираното от касаторите решение № 175/2004 год. по гр.дело № 410/2003 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., при отсъствие на посочен от тях правен въпрос, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба на И. Д. Й., В. И. Х., Я. И. С. и И. Д. С.: Позоваването на съдебна практика в решение № 980 по гр.дело № 781/1991 год. на І-во г.о. ВКС, решение № 103 по гр.дело № 83/1957 год. на ОСГК, решение № 1* по гр.дело № 1272/1991 год. на ІІ-ро г.о. ВС и останалите са неотносими към спорното правоотношение, възникнало по силата на договор за групов строеж на бъдещи обекти, комуто съдът признал значение на предварителен договор за делба, отричайки вещно-прехвърлителното действие на сключения преди него договор за прехвърляне на идеални части от дворното място и неговите последици на взаимно учредено право на строеж върху конкретни имоти.
В този смисъл касационният съд счита, че позоваването на съдебна практика, неотносима към материалноправния въпрос, решен от въззивния съд не сочи на нито едно от основанията на чл.280, ал.1, т.1 т.3 ГПК, поддържани от касаторите, затова по касационната им жалба не следва да се допусне касационно обжалване.
По касационната жалба на Ц. Г. Ж., Д. Г. А. , Р. П. П., Г. П. И. и П. П. П. Цитираната от касаторите съдебна практика в решение № 676 по гр.дело № 235 по описа за 1993 год. на І-во г.о. ВС, решение № 1* по гр.дело № 357/1993 год. на ІV-то г.о. ВС, решение № 68 по гр.дело № 36/1986 год. на ОСГК, решение по гр.дело № 1309/2006 год. на Софийски окръжен съд, решение № 201 по гр.дело № 6160/2007 год. на І-во г.о. ВКС, и решение № 169 по гр.дело № 54/1988 год. на ВС подкрепя становището на въззивния съд, изразено по конкретния спор, че уговореното в договора за групов строеж има значение само на предварителен договор за делба, каквато не е извършена след построяването на сградата, затова всички изградени обекти са притежавани в съсобственост между съсобствениците в дворното място, съобразно квотите им в него, поради което не е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горните съображения, касационната инстанция счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби, с които е сезирана, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 442/21.04.2008 год. по гр.дело № 375/2004 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на С. Д. И., Р. К. М. и Д. К. М., от гр. В., с вх. № 24475/29.05.2008 год.,
по касационната жалба на С. К. С., В. А. С., А. Т. К., В. Б. К. , В. П. С., Г. Н. С. и Г. К. Д., всички от гр. В., с вх. № 26910/11.06.2008 год.,
по касационната жалба на Ц. Г. Ж., Д. Г. А. , Р. П. П., Г. П. И. и П. П. П. , всички от гр. В., с вх. № 25914/05.06.2008 год., и
по касационната жалба на И. Д. Й., В. И. Х., Я. И. С. и И. Д. С., всички от гр. В., с вх. № 27105/12.06.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: