О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 165/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-а гр.отделение от 22.ІV.2008 г. постановено по гр.д. № 3508/2007 г., с което е отменено частично решението на Софийския районен съд, 55 състав за отхвърляне на предявения от В. М. Т. от гр. С. срещу “К” ЕООД иск за неимуществени вреди за разликата между присъдените 6000 лв до 8000 лв и вместо това са присъдени на основание чл. 200 ал.1 от Кодекса на труда още 2000 лв обезщетение за претърпените в периода от 5.VІ.2006 до 12.ІІ.2007 г. неимуществени вреди вследстие на трудова злополука, настъпила на 5.VІ.2006 г., изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен и сътресение на мозъка. В останалата обжалвана от ищеца част до предявения размер решението е оставено в сила. Жалбата на ищеца В. М. Т. касае претенцията му до пълния предявен размер 30 000 лв за претърпените неимуществени вреди при поддържано от него основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК относно занижен размер на обезщетението за вредите му, чийто комплексен характер не е взет предвид, както и инфлацията за времето от увреждането. Жалбата на ответника “К” ЕООД касае уважената част на иска, като искането е за отхвърляне на претенцията изцяло или за намаляване на размера на присъдената сума по съображение, че и пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.
Страните си оспорват взаимно жалбите.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
С разпореждане № 7* от 5.VІІ.2006 г. на Националния осигурителен институт (НОИ), С. управление “С”(СУСО) на основание чл. 60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване(КСО) декларираната злополука вх. № 576/30.VІ.2006 г. от осигурителя “К” ЕООД, станала с В. М. Т. е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. С медицинската експертиза е изяснено състоянието на пострадалия, периода на неговото лечение, необходимата терапия, включваща претърпяна и предстояща оперативни интервенции, болките и последиците от травмата, наличието на остатъчна левостранна латентна централна хемипареза вследствие на претърпяната травма на гръбначния и главния мозък, невъзможността в близките 2-3 години да продължи да упражнява професията си на шофьор на автобус, непълното възстановяване. При така установените увреждания и с оглед тяхната тежест, период на страдания и болки, последици, Софийският градски съд е приел, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди е в размер на 8 000 лв. Относно имуществените вреди решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Възражение по чл. 201 ал.2 от КТ за допринасяне на пострадалия за злополуката като допусната груба небрежност не е релевирано от страна на ответника “К” ЕООД нито в първата, нито във въззивната инстанция, поради което това едва пред ВКС е процесуално недопустимо. Освен това жалбата на ответника срещу решението на районния съд е върната поради невнесена държавна такса, така че до присъдения от първата инстанция размер 6000 лв съдебният акт на СРС е влязъл в сила. Касационната жалба на ответника може да се разглежда само за разликата от 2000 лв, присъдени в повече от въззивния съд, независимо от повдигнатите в нея и други въпроси. В нея обаче липсва формулиран материално правен или процесуален въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК, поради което с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ по тази жалба не следва да се допуска касационно обжалване.
По жалбата на ищеца В. Т. поставеният въпрос касае размера на сумата, предвидена за обезщетяване на претърпените вреди, определена по чл. 52 от ЗЗД, като в тази връзка касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа се несъобразяване със задължителна съдебна практика, както и противоречие с решения на състави на ВКС на РБ – наказателни и граждански. Върховният касационен съд намира, че въззивния съдебен акт е постановен в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, а приложените решения на състави на ВКС представляват практика по т.2 от чл. 280 ал.1 от ГПК по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. Макар и да липсва оплакване за наличие на предпоставката по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК в жалбата, която е изготвена преди произнасяне на ВКС по посоченото тълкувателно решение, в което се уточняват различните хипотези, при които се допуска касационно обжалване, то ВКС приема, че и посочените решения на състави не третират сходни случаи с уврежданията на ищеца, за да могат да бъдат съпоставени вредите от една страна с присъдените обезщетения от друга страна. Позоваването на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в жалбата е съвсем голословно, липсва конкретика относно въпрос, нуждаещ се от тълкуване на неясна, непълна или противоречива правна норма, която да се налага да се осъвременява с оглед настъпили в законодателството и обществените условия промени по смисъла на т.4 от Тълк.решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. И по тази жалба не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, още повече че във въззивния съдебен акт изрично се сочи, че присъдената сума от 8000 лв обезщетява претърпените до предявяване на иска вреди.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV-а състав от 22.ІV.2008 г. постановено по гр.д. № 3508/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: