О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.589
гр.София, 10.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 388/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Х. Я. от гр. С. и Р. Д. К. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 3* от 17.12.2008 год. срещу въззивното решение № 634 от 04.11.2008 год. по гр.дело № 386/2008 год. на П. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения от касаторите иск. Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд – с позоваване на тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС; б/ противоречиво решавани от П. окръжен съд аналогични казуси – с позоваване на решение от 20.07.1999 год. по адм.дело № 1513/1996 год. и в/ правилното решаване на спора било от изключително голяма важност за касаторите, тъй като засягало техни права и интереси, което имало съществено значение за правото.
Ответниците по касация „И”АД, гр. Д., обл. Пазарджик, М. А. Т. , Н. П. У. , С. И. А. , и тримата от гр. С., М. И. У. Д. и В. В. Д. от същия град, са на становище, че жалбата не следва да бъде разглеждана, а че по същество е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съобразно изискванията на чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г.о. взе предвид следното:
С въззивното решение е оставено в сила решението от 25.02.2008 год. по гр.дело № 283/2006 год. на В. районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението на реални части от недвижими имоти по плана на с. Ю., както следва: за 235 кв.м. от УПИ *за почивна станция/ в кв.14-срещу „И”АД; за 506 кв.м. от УПИ * в кв.14-срещу М. А. Т. и за 129 кв.м. от УПИ * в кв.14-срещу Н. П. У. , С. И. А. , М. И. Д. и В. В. Д. , които части са индивидуализирани като оцветена в зелено площ, попадаща съответно в границите на всеки един от трите урегулирани поземлени имоти по действащия план от 1993 год. по скица /на л.167 от първоинстанционното дело/, изготвена от вещо лице, представляваща неразделна част от въззивното решение.
Не е налице твърдяното противоречие с тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС. За да отхвърли ревандикационните претенции, въззивният съд приел, че не е установено наследодателят на ищците/касатори/ Х. К. С. да е придобил и притежавал парцел **** в кв.60 по плана на с. Ю. от 1938 год. Прието е за недоказано, че прехвърлените с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 4* нот.дело № 119/08.10.1940 год. от М. М. Ш. на Ж. Г. К. /праводател на Х. К. С. / 930 кв.м., съставляващи реална част от нива на продавача, цялата с площ 11 декара в землището на с. С., м.”Ю”, да са били ситуирани именно в границите на урегулирания парцел **** в кв.60 по плана на с. Ю. от 1938 год. Според въззивния съд, предмет на сделката от 08.10.1940 год. е бил имот, ситуиран към онзи момент на друго място /вероятно извън регулацията/, а след като ищците не са доказали фактите, от които твърдят, че произтичат претендираните от тях права, исковете им срещу всички ответници са намерени за неоснователни. Посочено е изрично, че не е необходимо да се обсъждат възраженията на ответниците, че те са собственици на съответните УПИ, части от които се иска да бъдат ревандикирани. Отбелязано е само, че за времето от влизане на действащия план от 1993 год. до завеждане на иска през 2006 год. са изминали повече от 10 години, срок, достатъчен за придобиване по давност на урегулираните поземлени имоти, стига обаче да са владени необезпокоявано от ответниците. Следователно, въззивният съд не е приел, че ответниците са собственици на процесния имот, а е отхвърлил исковете, като е намерил за недоказани изгодните за ищците факти.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Позоваването на решението от 20.07.1999 год. по адм.дело № 1513/1996 год. на П. окръжен съд, с което по реда на чл.138 ЗТСУ/отм./ е била отхвърлена жалба на наследници на М. М. Ш. срещу заповед № 318 от 05.08.1996 год. на кмета на Община В., с която на основание чл.86 ППЗТСУ/отм./ е одобрено попълване на кадастрална основа с новозаснет имот с нов пл. № 367 в кв.17 по плана на с. Ю., е неотносимо, тъй като касае административно производство, засягащо имот на трети лица и в което въпросът за собствеността не се обсъжда. Отделно от това, препис от цитираното решение е бил приет като доказателство в първата инстанция /л.195-196 от делото/ и по него въззивният съд е взел отношение в мотивите на решението си, като е отбелязал, че в спора за собственост с ответниците ищците не могат да се позовават на евентуална грешка в кадастралния план, ако такава не е била установена по надлежния ред.
Не са налице предпоставките и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание би съществувало, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона и се възприема друго. Жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на разпоредбите, които намират приложение в настоящия спор за собственост, нито с обжалваното решение въззивният съд се произнася по аналогичен спор, нито с него се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. С изложението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК всъщност се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, по основателността на които обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 634 от 04.11.2008 год. по гр.дело № 386/2008 год. на П. окръжен съд по жалба вх. № 3* от 17.12.2008 год. на С. Х. Я. от гр. С. и Р. Д. К. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: