ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№589
София, 09.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 3 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 480/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Х. против въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 446 от 21.10.2008 год. по гр. д. № 533/2008 год., с което е оставено в сила решение № 6 от 30.04.2008 год. по гр. д. № 2383/2007 год. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на незаконно образуване на следствено дело № 3144/2005 год. на О. следствена служба гр. В. и воденото му извън сроковете и условията на чл. 234 НПК.
В изложение за допускане на касационно обжалва, като съществен материалноправен се сочи въпроса – ангажира ли се отговорността на държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато срещу лицето е образувано предварително производство без да му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер. Жалбоподателят поддържа, че държавата следва да отговора още при образуване на досъдебното предварително производство, без да е необходимо привличане на лицето като обвиняем в извършване на престъпление. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика – т. 7 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС и в противоречие с трайно установена съдебна практика – решение по гр. д. № 1010/2003 год. на ВКС и решение по гр. д. № 2263/2000 год. на ВКС и двете по приложението на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът П. на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика. Цитираната в изложението т. 7 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на ОСГК урежда отговорността на правозащитния орган в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, в този случай основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето. Представените две съдебни решения на състави на ВКС по приложението на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ визират – първото отговорност на държавата, чрез нейните правозащитни органи, за вреди когато образуваното наказателно производство е прекратено от прокуратурата на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, – че обвинението не е доказано, следва да се има предвид, че е прекратено, поради несъставомерност на извършеното деяние, или че е било прекратено на равнозначно основание за прекратяване, каквото има предвид чл. 2, т. 2 ЗОДОВ „че извършеното деяние не е престъпление” и второто – отговорност на държавата само в случаите, когато наказателното производство е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, но не и когато обвинението не е доказано – в този случай държавата не отговоря за вреди на основание специалния ЗОДОВ. Цитираните по – горе съдебни практики имат предвид валидно повдигнато и предявено обвинение против лицето, претендиращо обезщетение за вреди от незаконни действия на правозащитни органи. В процесният случай съдът е отхвърлил иска, тъй като жалбоподателят не е бил привлечен, като обвиняем за извършено престъпление, нито по реда на чл. 50 НПК, нито по реда на чл. 219 НПК. В хода на образуваното досъдебно производство не се е стигнало до привличането на ищеца като обвиняем и до предявяване на обвинение в извършване на конкретно престъпление, а разследващите действия не са дали основание да се приеме, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление. Това е видно от представената следствена преписка, по която жалбоподателят е дал само писмени обяснения по повод извършена от РЗ „Полиция” при РДВР Варна проверка по преписка, образувана по жалбата на трето лице. В този смисъл и основанието за прекратяване на досъдебното производството е, че деянието не съставлява престъпление – чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Отхвърлянето на иска на жалбоподателя се явява закономерна последица от липсата на фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 446 от 21.10.2008 год. по гр. д. № 533/2008 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ