О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 09,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 198/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. „ Б. И. ” АД – гр. С. против решение №1312 от 22.10.2009 г. по гр.д. № 239/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- В. А. Ж. от гр. А. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по „ съществен” материалноправен въпрос – „относно началния момент на задължението на деликвента за лихва”, в противоречие със закона. Създадена била противоречива практика. Направен е извод, че според касатора, решението „подлежало на касационно обжалване защото имало противоречива съдебна практика относно приложното поле на чл.84 и 86 ЗЗ. вр. чл.402 ТЗ/отм./. Лаконично е посочил, че представя влезли в сила решения на Софийски градски съд, според които деликвента дължи лихва за забава „спрямо суброгиралия се застраховател” по реда на чл.402 ТЗ/отм./, считано от датата на деликта, а не от датата на уведомяването. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулирания от него въпрос е поставен общо, без конкретизиране на хипотезата, при която въззивният съд е направил своят извод и в този смисъл не е в съответствие със задължението на касатора за ясна и точна формулировка на правния въпрос – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Но дори и да се приеме, че поставения въпрос- при уточняването му, че е относим към хипотеза на упражненото регресно право на застрахователя,след суброгация в правата на кредитора- е релевантен, то не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като именно този въпрос вече е бил разрешен с решение №48 от 30.04.2009г. по гр.д. 677/08г. на ВКС, І т.о. – постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и съставляващо задължителна практика относно разрешаването му- изрично т.2 ТРОСГТК № 1 /2009г. С това решение, ВКС е приел, че вземането по регресния иск произтича от закона и то възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗ. , поради което и на основание ал. втора и трета на текста, застрахованият ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. След като въззивният съд не е направил различен от този извод, то и не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложените решени са правно ирелевантни, при наличието на задължителна практика.
С оглед представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1312 от 22.10.2009 г. по гр.д. № 239/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: